Наричаха го „акробат на рояла и виртуоз на педалите“. Мнозина дори смятаха, че зашеметяващата му техника и невероятният му звуков диапазон по някакъв начин го доближават до легендарния Ференц Лист – един от извечните символи на пианизма. Френският композитор и органист Марсел Дюпре казва по този повод „Ако бях будист, а не католик, щях да кажа, че Лист се е преродил в Дьорд Цифра“. Самият Цифра определено имаше слабост към музиката на Лист, защото остана в историята като един от най-добрите ѝ интерпретатори. А и животът му с всички свои необикновени моменти, сложни превратности и митарствания, бе не по-малко интересен от този на големия унгарски композитор.
Дьорд Цифра е роден в Будапеща, в семейството на бедни унгарски цигани. Баща му, който също се казва Дьорд, свири на цимбал в кабаретата и ресторантите на Париж през 1910 година. След началото на Първата световна война, като гражданин от вражеска страна той е хвърлен в затвора, а жена му и двете му дъщери са депортирани в Унгария само с пет килограма багаж. Семейството успява да се събере отново чак след войната.
Още от съвсем малък Дьорд в пълна сила познава глада и нищетата, но това пробужда заложбите му на вундеркинд. Той се научава да свири на пиано съвсем сам, без някой специално да се е занимавал с него – просто следи уроците на сестра си и след това повтаря онова, което е правила тя. На пет години момчето вече е сензация – свири по ресторанти, барове и на циркови представления, за да заработва пари за прехраната на семейството си. Години по-късно критиците ще се присмиват над пианиста, който в детството си е свирил по кръчмите и началното му музикално образование не може да бъде определено по никакъв друг начин освен като „улично“. Но Дьорд Цифра едва ли се разстройва особено от това – в края на краищата, на девет години, когато повечето от децата просто ходят на училище или само играят на кукли, той постъпва в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща и става най-младият студент в историята на учебното заведение, където като правило се влиза на възраст между 14 и 17 години.
От 1933 Цифра започва да изнася концерти в Унгария, а през 1937 гастролира в Холандия и скандинавските страни. Изглежда като че ли младият виртуоз се докосва до славата, което обещава известност и големи хонорари, способни да сложат край на неговото полугладно съществуване. Но... изведнъж в плановете на пианиста се намесва ВОЙНАТА. През 1942 той е изпратен на фронта, далеч от младата си жена Зулейка и невръстния им син. Отначало служи като пехотинец, след това – като танкист, при първия удобен случай обаче дезертира и така се оказва единственият останал жив от своя батальон. Завръща се в Унгария през 1947 и започва да свири на пиано в барове и клубове, за да издържа семейството си.
След края на войната, когато на мястото на нацистите в Унгария идват комунистите, Дьорд Цифра се опитва да се върне към кариерата си на пианист, но също като баща си е хвърлен в затвора по политически причини. Престоят му там е ужасен – знаейки, че Цифра е музикант, надзирателите издевателстват над него: те го бият по ръцете, по пръстите, а по време на работа избират за него такива дейности, които най-много натоварват китките. Изобщо – правят всичко възможно, за да може той никога вече да не се докосне до клавишите на пианото. И отново, въпреки всичко, Дьорд Цифра оцелява! След освобождаването от затвора през 1953 му се налага да положи немалко усилия, за да възстанови нормалното функциониране на китките и пръстите си. През 1955 печели международния конкурс на името на Ференц Лист в Будапеща.
През 1956 Цифра заедно със семейството си бяга във Виена. Дългите години на страдания и унижения завършват – още през същата година музикантът изнася своя първи концерт. Славата и известността идват при Цифра, за него отварят врати концертните зали на Виена, Париж и Лондон. Немалко време пианистът отделя и за педагогическа дейност. На уроци при него се стичат музиканти от цял свят.
Към края на живота си Дьорд Цифра се установява във Франция. Получава френско гражданство, променя името си от Дьорд на Жорж. Като отплата за това, че го е приютила, Цифра прави много добрини на страната – създава музикален фестивал на свое име, открива училище, основава фондация. Изпълненията му все повече попадат под влиянието на френската култура. И все пак той, както и преди, отдава предпочитанията си на любимия Лист. Синът му, също Дьорд, роден през 1942, е диригент. Нееднократно свири и записва с баща си. Кариерата му изглежда многообещаваща, но през 1981 умира по време на пожар. След трагедията големият пианист никога вече не работи с оркестър. Измъчван от рак на белите дробове, Дьорд Цифра умира на 72 години от инфаркт. Погребан е в гробищата на Санлис, редом със сина си.
Уникален талант с невероятна съдба, Дьорд Цифра ще остане в историята на музиката като символ на гениалния пианизъм. Блестящ изпълнител с изумителни технически умения, той интерпретира по неподражаем начин не само любимия си Лист, но и Моцарт, Бетовен, творби на старите композитори. Репертоарът му включва концертите на Шопен, Григ, Рахманинов, Чайковски.
В неделната музикална вечер (14 ноември от 22 часа) ще имате възможност да си припомните някои от легендарните изпълнения на големия музикант. Ще звучи музика от Ференц Лист, Йоханес Брамс и Пьот Илич Чайковски, ще чуете и някои от изумителните му виртуозни транскрипции на творби от Римски-Корсаков, Йохан Щраус и Франц фон Вечей.
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg