Проектът на Валентина Шарра "Сълзи без тъга", създаден специално за галерия „Структура“, е посветен на смъртта като продължение на живота. Този странен проект отива в различни посоки и изследва един проблем от различни ъгли, а може би ни помага да се страхуваме по-малко от смъртта. Неудовлетворена от нейното отричане, неприемане и неразбиране, авторката се опитва да възстанови връзката между отделните елементи на космическия цикъл, такава каквато е съществувала още в древните култури.
Шарра базира изследването си на исторически позовавания, които доказват мъдростта по отношение на възприемането на смъртта. Изградените системи от вярвания и ритуали подпомагат процеса на дълбоко и спокойно проникване в смисъла на съществуването на земята и пътешествието на душата отвъд границите на телесното.
В днешно време жизненото дихание, психе, е загубило водещата си роля да съживява грубата материя. Духовният принцип е отстъпил място на тялото като поддържащо живота, а душата е само негов гост. Смъртта се отнася единствено до машината-тяло и неговото счупване.
Разкъсаната връзка душа-тяло не само превръща приемането на края в невъзможна мисия, но и се отразява върху живота на земята, подчинен единствено на нагоните на тялото. Валентина Шарра е убедена, че за да променим това и да „вдъхнем живот“ на съвременната култура, трябва да започнем от точката, от която няма връщане назад – смъртта.
В изложбата са представени: надгробия (нова естетическа концепция за западните надгробия и опит за преформулиране на техните канони чрез концепцията за „окачената скулптура“, като елемент между живота и смъртта), домашни олтари (съживяване на практиката на притежаване в дома на символични обекти, като места за съхраняване на молитви), машина на времето (показваща непрекъснатия цикъл между живота и смъртта) и книга-игра (написана от Валентина Шарра и придружена от графики, създадени от Виктория Стайкова по авторските първоначални рисунки към проекта; направена като сложен обект, книгата олицетворява вярванията на Шарра, че играта е ключов елемент в приемането на концепцията за смъртта).
Художничката акцентира върху смисъла и красотата на загубените ритуали, празнуващи смъртта. Дългият път към отвъдното е важен, като част от дихотомията минало-бъдеще и в противовес на днешния презентизъм, според който не съществува нищо друго освен Тук и Сега. Обектите на Валентина Шарра са произведения на изкуството, но могат да имат и утилитарен характер – да се използват във всекидневието като част от разбирането ѝ за взаимосвързаността на процесите.
Изложбата "Сълзи без тъга" може да бъде видяна от 5 ноември до 4 декември 2021 г. в галерия "Структура"
Снимки – галерия „Структура“
Чуйте повече от звуковия файл.
Валентина Шарра е родена през 1983 г. в Рим. След магистърска степен по право и множество специализирани курсове по фотография тя получава дипломата си с отличие през 2013 г. в Академията за изящни изкуства в Рим с дипломна работа на тема „Les espaces en friches“ („Пустеещи земи в градското пространство“), написана по време на програмата за обучение във Villa Arson, Ecole nationale supérieure d’art в Ница, Франция. Понастоящем живее и работи в София, където през 2018 г. завършва магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия.
Нейните творби са интервенции на място, които преминават от фотография към инсталация, от скулптура към звук; някои от тях са постоянни творби в публични пространства или в природни обекти, включително “Acqua Non Potabile”, пластмасов фонтан за конкретно място, поръчан от Българския фонд за жените за Европейска столица на културата Пловдив 2019; „Пътеката на трептящите камъни“, наземно художествено произведение в скалите край Струпаница, Луковит; “Vita” в Националния парк Мурджия, Италия; “Entre terre et ciel”, постоянна инсталация на входа на болница Арше в Ница, Франция.
От 2016 г. насам тя провежда специфично изследване за каменната скулптура, при което начинът на действие не е насочен към оформяне-лепене-придаване на форма на камъка, а фокусът е върху израстването-изграждането или трансфигурирането на потенциала на самия камък. Скулптурите й са пряко следствие от първоначалната форма или от геоложкия строеж на камъните. Всеки камък е избран заради способността му да внушава и заради способността му да се превръща.
През 2019 и 2018 г. Валентина Шарра е подкрепена от Програмата за подкрепа на наградата „Гауденц Б. Руф“. През 2020 г. получава стипендия в Akademie Schloss Solitude, Щутгарт в рамките на Източноевропейската програма за обмен.
Работи в областта на фотографията, инсталацията, скулптурата и звука. Много често работите ѝ са намеси в конкретно място. От 2016 се занимава главно със скулптура в камък, но без да го моделира, а като акцентира на потенциала на материала. Работите й са директно следствие от оригиналната форма на камъка. Всеки камък се избира заради собствените му дадености и възможности да се превърне в нещо друго. В момента живее и работи в София.
Наталия Йорданова представя в галерия "Аросита" своята изложба "Безцветните зелени идеи яростно спят". През последните 10 години Наталия създава светове, които изследват човешката природа, състоянието на човека, емоционалността и отношенията със заобикалящата среда през технологичното взаимодействие. Голяма част от тази творческа дейност..
Едва ли има човек, който не си е задавал поне веднъж въпроса какво би сторил, ако имаше машина на времето. Романът "Преди кафето да изстине" на японския писателТошиказу Кавагучи предлага на своите читатели един интимен и вълнуващ поглед към тази недостижима човешка фантазия. В "Нашият ден" Десислава Желева разказва повече за един от..
В своята нова книга "52 исторически разходки из България" Ели Иванова обръща внимание на малко познати, невероятно красиви места и маршрути, свързани с историята на нашите земи. Изданието не е пътеводител на най-известните исторически забележителности в България. То е разходка из магични места, където историята и красотата на природата се..
В центъра на самостоятелната изложба на художничката Ив Тошайн е мащабната инсталация "Чеиз за Марс". Тя е представена в папската крепост Рока Паолина в Перуджа по-рано тази година. В България идва за първи път, но в умален вид. Мястото е зала 19 на галерия "Квадрат 500", където е разположена и антична гробница от IV век. В заглавието Марс е богът на..
Харита Асумани представя свои творби под името "Добри момчета". Авторката наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в нейния живот. Това са портрети, вдъхновени от мъже, които са ѝ въздействали окриляващо или са я привличали. Тя казва: "С някои от тях сме имали едва няколко срещи. В това сгъстено време се е случил някакъв..
Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg