Климатичните промени са причина не само познати инфекциозни и паразитни заболявания да се завръщат и разширяват ареала си, но и способстват за възникването на нови болести. По данни на Световната здравна организация, от средата на 70-те години на 20-ти век насам са се появили над 30 нови заболявания.
Свикнали сме да свързваме болести като малария, жълта треска, западнонилска треска, денга и др. с идеята, че са локализирани в отдалечени от нас места, но до неотдавна смятахме същото и за коронавируса SARS-CoV-2.
Друг проблем, свързан с климатичните промени, е нарастването на броя на климатичните бежанци. Наред с другите проблеми, които предизвика, явлението създава риск от пренасяне на инфекциозни и трансмисивни заболявания на нови територии, а прогнозите за броя на климатичните бежанци варира в много широки граници – между 25 млн. и 1 млрд. души се очаква да напуснат домовете си до 2050 г.
Как реагира науката на тази нова заплаха – разказва Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, научен секретар на Българското дружество по медицинска география и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България и автор в „Климатека“.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg