Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

143 години от основаването на първото дружество на Червения кръст у нас

| обновено на 25.10.21 в 09:50
Снимка: Български червен кръст

Началото на първото българско дружество на Червения кръст се поставя на днешни 25 октомври 1878 г. в Сливен.

По-късно се създава болницата “Червен кръст“, училището за милосърдни сестри. Още първите организации участват активно в подпомагане на пострадали от различни бедствия, но изпращат и мисии за оказване на медицинска помощ по време на войните.

През тази година се навършват 100 години от младежката организация към БЧК.

Първите дружества са учредени още след Освобождението на България през 1878 година. Тяхната цел е подпомагане на болните и ранените от войната. Местните организации възникват както в Княжество България, така и в Източна Румелия.

Популярността им и осъзнатата нужда от съществуването им бързо се разрастват. Започват да получават подкрепата и доброволческия труд на много видни българи. Софийското областно дружество, оглавявано от митрополит Мелетий Софийски, получава подкрепата на областния губернатор Пьотър Алабин.

Уставът на Сливенското дружество, основано на 25 октомври 1878 година, начело с митрополит Серафим Сливенски, е утвърден от генерал-губернатора на Източна Румелия Аркадий Столипин.

На 20 септември 1885 година, след Съединението на България, утвърдена с указ на княз Александър Батенберг, е създадена Националната организация на Българския червен кръст. Само месец по-късно, на 20 октомври БЧК получава писмено признание от Международния комитет на Червения кръст в Женева. Създава се обширна мрежа сред окръзите в страната.

В следващите десетилетия организацията има важна роля за развитието на страната. Поради тази причина царската власт обича да покровителства Червения кръст. Основни фигури на благодеяние са царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд, и царица Йоанна – съпруга на цар Борис III. Н. В. Борис III е върховен патрон на Българския червен кръст от 1918 до 1943 година.

Първата изява на Червенокръсткото дружество е по време на Сръбско-българската война (1885 – 1886 г.), където оказва помощ на ранените и спомага за размяната на военнопленници. През 1894 г. оказва помощ на пострадалите от Пожара в Котел. За първи път оказва помощ зад граница на Гръцкия червен кръст през 1897 г.

Български медицински сестри на изложението на дружествата на ЧК в Кьолн, 1916 г. Източник: ДА „Архиви“

За основаването и дейността на БЧК у нас разказва в “Нашият ден“ Славита Джамбазова.

“Наистина тази 143-годишна разпознаваема голяма хуманитарна организация служи всеотдайно през всичките тези години на своя народ.

При всички случаи това е организация, която спомогнала не просто и само да бъде помогнато на страдащите и общностите и обществото, но е подпомагала и развитието на държавността в Третата българска държава.

Бидейки такава, през четири войни е подпомагала войните и войниците с подкрепа на ранените и болниците. У нас се прилага Женевската конвенция за размяна на военнопленници по времето на Сръбско-българската война. Неотменно е участието в борбите с опасните заболявания в страната, изпращането на санитарни мисии.

Онова, което прави много силно впечатление, е дейността в самата страна – подпомагането на българите бежанци от Тракия и Македония, от Сърбия, западните покрайнини и особено пострадалите в различни природни бедствия.

Организацията има своето значимо място и в създаването на Съюза за закрила на децата, на Бързата помощ у нас, на организирането на кръводаряването, на масовото обучение на населението по първа помощ.

Чуйте повече за настоящите кампании на БЧК от Славита Джамбазова в звуковия файл.

Уикипедия

Снимка: Уикипедия, БЧК

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Амир Горен

Амир Горен: Ще запомня миризмата на кръв и омраза

Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който има 42-годишен опит в областта на отбраната и сигурността към  IDF  и е съосновател на отряда от командоси "Маглан", разказва за първи път пред слушателите на БНР, в "Мрежата", от първо лице, за..

публикувано на 04.10.24 в 16:45

Игровизация в образованието: Основен акцент на Sofia Game Night

Малко по-малко от месец ни дели от една от най-очакваните вечери за гейминг общността – голямата нощ на игрите, позната като Sofia Game Night. Това е най-голямото събитие за видеоигри, мобилни приложения и настолни образователни игри в България. За втора поредна година събитието ще включва не само изложби, но и лекционна част, в която ще се..

обновено на 04.10.24 в 14:12
ОД на МВР в Пловдив

Защо бившият ръководител на "Човешки ресурси" в ОДМВР - Пловдив води дълга съдебна битка

Защо в продължение на две години бившият ръководител на "Човешки ресурси" в ОДМВР (полицията) в Пловдив води битка в съда и иска да докаже, че неговият отдел е бил преструктуриран, за да бъде назначен ексдиректорът на местната дирекция на МВР Димитър Балев? Какъв е Частният случай на Траян Тодоров от град Пловдив? Той води 2-годишна съдебна битка в опит..

публикувано на 04.10.24 в 13:25
д-р Ани Шкодрова

Защо пациентът и терапевтът трябва да "кликнат", или за важността на доверието в терапията

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател на център "Емпатиум", посветен на психичното здраве и възстановяването. В интервюто тя сподели важни неща относно терапевтичния процес и значимостта на доверието между пациента и терапевта...

обновено на 04.10.24 в 12:27
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Толошанова

Какво се случи на конференцията във Виена, посветена на арбитража в Югоизточна Европа?

Какво се случи на конференцията във Виена, посветена на арбитража в Югоизточна Европа? За новите технологии и сигурността, и свързаните с тях особености на арбитражното производство – разказва  проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, най-младата жена – професор по право, дългогодишен консултант на "Законът и..

публикувано на 04.10.24 в 12:25