Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Таня Йосифова

Какво се случи на конференцията във Виена, посветена на арбитража в Югоизточна Европа?

проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова
Снимка: БНР

Какво се случи на конференцията във Виена, посветена на арбитража в Югоизточна Европа? За новите технологии и сигурността, и свързаните с тях особености на арбитражното производство – разказва проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, най-младата жена – професор по право, дългогодишен консултант на "Законът и Темида":

"В края на септември беше проведена за втори път конференция, посветена на текущите тенденции в арбитража в Югоизточна Европа. Тази конференция се радваше на голям и нарастващ интерес, защото темите, предмет на обсъждане, са съвременни и сложни, като касаят дигиталната информация и въвеждането на изкуствения интелект в правната област – работата на юриста, като цяло, и в частност на арбитъра и арбитражните институции. 

Конференцията засегна също и въпроси, които касаят измененията в климата, опазването на околната среда. Това са теми, които касаят всеки от нас, арбитражът не остава по-назад, като един стожер на казионността в региона и на правораздаването в сферата на частното право (гражданското и търговското). 

Щастлива съм, че бях поканена на тази конференция за втори, също така и Арбитражният съд към Българската стопанска камара е институционален партньор на това събитие.

Темите на конференцията бяха развити в 4 панела. Първият панел касаеше ролята на международното право, международните договори с обособяващото се инвестиционно правораздаване в сферата на арбитража. Вторият панел касаеше редица значими въпроси в арбитража в Югоизточна Европа. 

След това имаше интересна лекция на проф. Андрей Савин, посветена на изключително актуалния Регламент на ЕС за ИИ и приложението му в арбитража. Лекцията касаеше редица понятия, стратегии, рискове, свързани с използването на изкуствения интелект (ИИ). Особено значими бяха темите за генеративния ИИ, които се преплетоха и със следващия (трети) панел, който касаеше технологиите, поверителността, защитата на данните в арбитража и в арбитражното производство, въпросите за интелектуалната собственост... в резултат на използването на ИИ. Очаква се да бъдем свидетели на интересни казуси в сферата на ИИ и правораздаването.

Четвъртият панел касаеше въпроса за осребряването на арбитражното решение. Т.е., след като вече имаме влязло в сила арбитражно решение, и кредиторът, който иска да получи удовлетворение, да получи съдействие от неговия изпълнител. Тук е изключително важна оценката на имуществото на длъжника, проследяването на това имущество в рамките, разбира се, на така действащото законодателство, при различните законодателства с международен елемент. Беше засегнат и въпросът за криптовалутите и тяхното проследяване, които се оказа, че са един значим актив на длъжника.

Участваха специалисти от арбитражните производства – представители от Сърбия, Албания, Румъния, Кипър, Турция. Аз и адв. Цветелина Колева, бяхме представители на България на тази конференция."

Къде е България в сферата на арбитражното производство в страните от Югоизточна Европа – чуйте повече от звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20