Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петър Обретенов: Конституцията от 1991 г. донякъде беше изпреварила времето си

Остаряват ли конституциите и как се „преподписва“ общественият договор

Даниела Божинова: Българските граждани да имат последната дума при промяна на Конституцията

Снимка: БГНЕС

Конституцията като обществен договор. Остаряват ли конституциите и как се „преподписва“ общественият договор при променени обществени отношение?

Темата коментира в “Нашият ден“ адв. Петър Обретенов, които има стаж като съдия, адвокат и депутат от Великото народно събрание и член на първия Висш адвокатски съвет. Бил е и зам.-председател на ЦИК.

“Конституцията наистина е обществен договор, но тя не е застинало законодателство, подобно на скрижалите на Моисей, които са дадени веднъж завинаги.

Самата Конституция предвижда в своите текстове възможност за изменение. Конституциите винаги са се променяли с течение на времето.

Най-старата конституция, тази на САЩ, не е променяна от повече от два века. Но има 26 добавки, които я осъвременяват.

Българската конституция също предвиждаше възможност за нейното изменение."

Адаптирана ли е към днешната действителност? Може ли да послужи за изграждане на едно по-справедливо общество? Да се справим с проблемите, които седят днес пред нас като корупцията?

"Конституцията от 1991 г. беше създадена по образец на европейски конституции, най-вече испанската и италианската. Въпросът е беше ли възможно тя да бъде приета от едно общество, излязло от дълъг период на правен нихилизъм, на отричане на законите и незачитане на правните уредби? В този смисъл тя до известна степен беше изпреварила времето си. По тези причини тази Конституция беше нарушавана в много от основните си постулати.

Малко известно на обществото е, че още във Великото народно събрание се изрази желание България да бъде приета в ЕС и Съвета на Европа."

Нарушаване на Конституцията

"То може да бъде осъществено с пряко нарушаване на конституционни норми, което по-рядко се случва, но по-често се случва с нарушаване на духа на Конституцията, който е въплътен в преамбюла. Там е вписано, че България е правова държава, която зачита цивилизационните ценности – справедливост и равенство пред законите. Но при приложението на Конституцията българските съдилища и държавни институции често нарушават тези основополагащи принципи.

Например съгласно член 18 от Конституцията, крайбрежната плажна ивица е изключително държавна собственост. Тази норма е тотално нарушавана чрез “бетонирането“ на Черноморското крайбрежие. Простият факт, че т.нар. “Сараи“ са построени върху крайбрежната плажна ивица, ги прави противоконституционни."

Чуйте Петър Обретенов в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Даниела Божинова, председател на УС на Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, доктор по политология от НБУ и зам.-председател на Democracy International с център в Кьолн.

“По отношение на Българската конституция, българските граждани са като малоумни, поставени под запрещение. Всичко конституционно се решава изцяло от политическия елит. Той може да реши да свика Велико народно събрание, гражданите не могат да го инициират.

Нашата конституция е много херметизирана и начинът за нейното променяне е много труден.

Българската конституция би трябвало така да се промени, че българските граждани да имат последната дума при нейната промяна. Това ще стане, когато се отървем от архаизираната форма на Великото народно събрание, то ще бъде заменено точно с такава процедура. Обикновеното народно събрание приема промяната, след което промяната отива на конституционен референдум и без да бъде потвърдена от него, не може да влезе в сила. С такава процедура трябва да се замени Великото народно събрание."

Гражданите в България и Конституцията на България

"Освен че гражданите не могат да инициират нейни промени, отделно тази конституция, която ни управлява сега, никога не сме я приели. Дори при социализма имахме формално приета на референдум конституция."

Чуйте Даниела Божинова в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виенски бал 2025 в София

Проф. Румен и Мария Нейкови: Всичко е валс

Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..

публикувано на 24.02.25 в 16:41

Импулсът в мен: Вреден ли е смартфонът

Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..

публикувано на 24.02.25 в 15:26

Боровинки под Балкана

Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..

публикувано на 24.02.25 в 14:45

Архитектурата е неизбежна: Защо критиката е от съществено значение?

В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..

обновено на 24.02.25 в 10:56

Утопията е антиутопия

Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..

публикувано на 24.02.25 в 10:30