В деня на Независимостта на България, 113 г по-късно, си задаваме въпроса доколко независимостта е общочовешка ценност, която има различни измерения. Има ли свобода и независимост днес?
България чества 113 години независимост
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Алексей Пампоров от БАН.
“Несъмнено днес сме много по-свободни, отколкото преди 113 г. Преди 113 г. България се възползва от един исторически момент на гражданска война в самата Турция. Има война между Франция и Германия за Северна Африка. Австро-Унгария окупира в този момент Босна и Херцеговина. Имаме исторически шанс да извършим това, което сме извършили.
Актът на независимост е един хубав манифест, показва национална гордост, ние го отбелязваме днес.
Същинската свобода и независимост идват година по-късно, когато се сключват икономически спогодби с Турция и Русия. Това в някакъв смисъл има отражение и до днес, защото ставаме независими от Турция, което е големият стремеж по онова време. Но пък така ставаме зависими от Русия, защото започваме да дължим към Русия дълговете към Турция.
Виждаме колко години по-късно руското влияние продължава да е сериозен фактор в българската политика.
Свободата днес
Свободата днес, особено след 1989 г., е несъмнена. Ние сякаш залитнахме в другата крайност и започнахме да пренебрегваме правилата, да губим общия консенсус и общия смисъл на това да живеем заедно, нарушавайки и ограничавайки свободата и правата на другите.
Много е важно за каква свобода се говори. Ще бъдем истински свободни тогава, когато осъзнаем, че трябва да се борим за “свобода за“.
Да сме свободни да правим онова, което искаме, да сме свободни да пътуваме и да работим, каквото искаме. Да сме свободни да изповядваме религията, която искаме. Не да сме свободни от робство, от бреме, от тоталитарен режим, от мутрите, а да сме свободни за това да живеем живота си по начин, който на нас ни харесва.
Това е нещо, което хората в България все още не са осъзнали. Все се опитваме да се освободим от нещо, а не да се освободим за нещо. Това може би е философията, която трябва да променим, за да започнем да живеем по-добре. Да започнем да се грижим за собственото си щастие, но съобразявайки се с останалите.
От какво искаме и за какво трябва да се освободим
Виждаме от изминалите избори, че ние искаме да се освободим от целия публичен дебат. Всичко беше свързано с едно изчегъртване и освобождаване от нещо. Дали от статуквото, дали от мафията, независимо как ще го кръстим, това е освобождаване от нещо.
Няма го дебата – да се освободим за нещо. Да си разширим възможностите, да започнем да правим неща. Трябва вече да мисли за перспективите. За това, че България не е една бедна страна, а има достатъчно възможности и ресурси.
Първото нещо, за което трябва да се освободим е, за да си възстановим съединението. Защото ние сме загубили обществения консенсус. Безумието, което се случи онзи ден във Варна – антиваксъри да ходят да провалят ваксинационна кампания. Тях никой не ги задължава, те са свободни да не се ваксинират, но нямат право да пречат на свободата на другите, които искат да се ваксинират.
Чуйте Алексей Пампоров в звуковия файл.
От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата, която съществува вече над десет години, е насочена към деца между 5 г. и 12 г. Съобразените с тази..
По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света страдат от бронхиална астма и тенденцията продължава да е възходяща. В Световния ден за борба с..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова , преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". "Такава ситуация води до нарастване на фашистките настроения , а фашистките поддръжници се чувстват окрилени да надигнат глас и..
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..
Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Честванията на 174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов продължават в Сопот. На рождената дата на писателя (9 юли) ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg