В тревоги и притеснения как ще започне учебната година в условията на пандемия като че ли оставихме на заден план разговора за това, какво и как се преподава и учи в средното ни училище. А той е важен не само днес и за нас, но и за бъдещето на децата ни и на държавата, в която бихме искали те да живеят щастливи и реализирани.
Дали ще е присъствено или дистанционно, ученето трябва преди всичко да развива потенциала на младите, да им дава не остаряла или излишна информация, а умения за боравене с информацията, за самостоятелно мислене и преценка на обстоятелствата, за самоусъвършенстване и пълноценно общуване с другия и още чудесни неща, към които поне на думи се е устремила образователната ни система според политици, министерски експерти и чиновници. Дали обаче това наистина е така и колко бързо се модернизира училището.
Ако за всички учебни предмети забавянето или симулирането на реформа е вредно и непродуктивно, то за предмета „български език и литература“ е фатално. За много деца невладеенето на езика и липсата на гъвкав подход към нуждите им е основна причина да се откажат изобщо от учение. За много други „материалът“ по български и литература е досадно заучаване на граматически определения и клиширани псевдоанализи на набор от „задължителни“ литературни произведения. За щастие останалите, случили на самоотвержени, талантливи и вдъхновени учители, все пак излизат от училище с добра езикова култура, умения за устно и писмено изразяване, четящи и ценящи литературата.
Дали новите учебни програми за някои от класовете и частичните промени в изпитните формати са достатъчно решителна и съществена стъпка към коренната промяна на самата концепция за обучението по български език и литература, която очевидно е належаща. Имат ли учителите достатъчно свобода да избират какво и как да преподават на учениците си според конкретните им потребности без да се чувстват „притиснати“ от общите стандарти и изпитни формати. Къде намират подкрепа в търсенето на верния път към умовете и сърцата на толкова различните днешни деца.
За това разговаряме в предаването „За думите“ с учителки по български език и литература, за които преподаването и работата с учениците е призвание и любов – Анна-Мария Етова от ЧСУ „Св. Георги“, София, Нора Баланска от СУ „Сава Доброплодни“, Шумен, Цветелина Маринова от СУ „Емилиян Станев“, Велико Търново и Розалия Мицева от Обединено училище „Йордан Йовков“ в „Арман махала“, Пловдив.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg