Изкуството и науката си подават ръка в първото за България издание на Международния фестивал „Театър на чудесата“. Какъв е ритъмът в сърцето на Галактиката, какво е общото между астро физиката и импро-театъра, какво представлява креативността на Айнщайн, докъде се е развила концепцията за синтетичния човек и възможно ли е да бъдем безсмъртни, как палеозологията среща театралното изкуство. На всички тези въпроси отговорът ще търси изданието на международния фестивал от 10 до 12 септември на столичните сцени „Дерида“ и „Терминал 1“. Изкуството и науката си подават ръка още от древната история, сподели пред нас Димитър Узунов, като разказа за събитието, на което ще бъде лектор.
„Креативността често е определяна за най-важното умение на 21 век, ще тръгнем по стъпките на креативността на Айнщайн. Събитието се казва „Как да се превърнеш в Айнщайн за един час?“ е забавно и вълнуващо приключение в търсене на тайните на креативността на Алберт Айнщайн. Айнщайн е творил в науката, но принципите на неговата креативност могат да бъдат приложени във всички сфери на човешката дейност. Екипът на спектакъла имат амбициозната задача за един час да превърнат всеки един от публиката в експерт по креативност. Също така изчислителната способност например е навсякъде около нас, тя е и в концепцията за по-задълбоченото развитие на изкуствения интелект.“
Едно от най-интересните събития в програмата търси отговор за концепцията за синтетичния човек. Със синтетичния човек ще ни срещнат научният предприемач доктор Спас Керимов, видео-артистът Никола Налбантов и режисьорът Димитър Узунов. „С нашите научни разработки, търсим философски отговори, ултимативно ще се представи една история на сцената за концепцията за бъдещия човек“, заяви доктор Спас Керимов и добави:
„Ще търсим отговора на въпроса синтетичния и натуралния човек, къде се пресичат като граници. Идеята за позитивното бъдеще е сравнително нова, от Ренесансовото вярване на Да Винчи, че можем конструктивно да проектираме живота си, да го правим по-добър да създаваме позитивно бъдеще. Така се прокарват няколко аспекта, но един от най-важните е, че съществува прогрес, който се свързва с технологичния и научния прогрес. Изкуството се самозадължава да експериментира с този прогрес, защото изкуството има нужда да комуникира, да пресъздаде, да разчлени този технологичен процес, за да му дадем повече смисъл. Такива постановки са вратата за очовечаването на технологичния процес.“
А повече подробности за събитието, за акцентите в програмата и за срещата между наука и изкуство на сцената на чудото, наречено театър, чуйте в звуковия файл от разговора с организатора на фестивала – Димитър Узунов и биотехнолога – доктор Спас Керимов.
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсиа Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
В епизод 587. "Трамвай по желание" дава пространство на Драматичен театър "Гео Милев" – Стара Загора. Конкретен повод е премиерата на спектакъла "Швейк през Третата световна война" – драматизация по знаменития роман на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". "Добродушният герой на Ярослав Хашек се пренася в..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга Токарчук. Полската писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка Олга Наво́я Тока̀рчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Тя е носителка на..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил,..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк,..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg