След дългата Covid изолация, дори минаването на границата вече е приключение. Особено ако си тръгнал с нагласата да хапнеш мекици като онези в детството си. Мнозина вече са се досетили, че говоря за Пирот и Цариброд, докъдето мнозина прескачат на пазар.
Когато магистралата е изцяло готова, пътят с кола или автобус ще е песен, но сега си е бая приключение през пресечена местност, дупки и при опасна близост с ТИР-ове.
Пирот изглежда като малък град, но според статистиката в него живеят близо 40 000 души. Той е приятно провинциален, спокоен и някак задрямал, но българите си имат добре познати „адреси“. За мен един от тях е мекичарницата близо до пазара. В неугледната будка чевръсти жени разтеглят втасалото тесто до половинметрова ивица, която във врящото олио се превръща в хрупкава сладост с размерите на самолетоносач и вкус на детство. За 50 стотинки получавате 50-сантиметрова мекица. Можете да си я поръчате с конфитюр или с течен шоколад, но класиката е с пудра захар, която безжалостно полепва по бузите и дрехите.
Извън мекиците Пирот е трудно място за вегетарианците, защото всяко ястие без мръвка се смята за гарнитура. Но пък прекрасно можете да разходите плескавиците, натежали в стомаха ви, по исторически и духовни забележителности като Момчиловото кале или близките Погановски и Суковски манастир.
В средновековната крепост, кръстена на българския герой Момчил юнак, не може да се влиза, но снимките пред нея стават убийствени. Пирот е бил известен килимарски център, а днес традиционни ръчно тъкани шедьоври могат да бъдат видени в Музея на Понишавието. Той е разположен в старинна балканска къща на близо 200 години, принадлежала на пиротския търговец Христо Йованович, известен като Мали Риста, заради дребния си ръст.
Домът му е завършен през април 1848 г., гласи текст гравиран на пода. Къщата е най-старите оцелели сгради от балкано-ориенталски стил в Пирот. Заради големите размери на къщата Мали Риста се е нуждаел от разрешение от турските власти и се наложило да обещае, че в дома му ще отсядат османските пътници, минаващи през града. Домакинът подчинявал турците с хитрост. Той бил малък на ръст и построил ниска стая за себе си. В нея Христо е спял и приемал гости. Ако някой турчин е искал да влезе, трябвало да се наведе и по този начин да му се поклони.
Мали Риста търгувал в цялата Отоманска империя, събирал данъци и забогатял. Често мамел турците, като им препродавал едни и същи стоки без да се усетят. Музеят на Понишавието е разположен в центъра на града, недалеч от прочутата кръчма „Ладна вода“ и пиротския пазар. Ако е събота, отскочете и до него.
Там месарниците се редуват с „менячници“, хлебарниците с магазини за домашни потреби. На сергиите можете да напазарувате и с български левове всичко, което са отгледали местните производители. Незабравими са „пиротските солети“ – малко по-плътни от нашите и подправени с кимион.
В Цариброд, където петък е пазарният ден, посрещат българите с „Откога ви чакаме“. Очевидно нашите инвестиции в местната икономика много са им липсвали. А и на нас ни става топло от училището и улицата, носещи името на Христо Ботев, паметника на Левски, както и от културно-информационния център на българското мнозинство на една от централните улици.
Приказките за по-ниски цени на храните на пазара се оказаха силно преувеличени, но не и разказите за „онзи“ вкус на сиренето, кашкавала и месото. Шокиращото е, че лютите чушки се продават на бройка, а червения пипер на чашка. Но пък зарзаватът е от истинска леха, а не от щайга в супермаркета и на вкус и аромат е далеч от пластмасовите зеленчуци на европейската ширпотреба.
Дюлевата и лозовата ракия доближават стойността на прилично уиски, но ценителите се кълнат в тяхното качество. В нещо като корита е подреден забравен артикул – кори за домашни вафли.
Иначе в млекарниците продуктите от краве, козе, овче и биволско мляко се състезават по рафтовете за вниманието на купувачите, които, уви, са малко. В месарниците правят впечатление бялото месо в було, пушените мръвки и огромните пилешки кълки, крехките флейки…
Извън благините за стомаха, край Пирот са Погановския и Суковския манастир – прекрасни образци на православието, както и десетки по-малки обители. Историята на светите места е, както всичко в този регион, чисто българска. От 1871 г. Погановския манастир е част от Българската екзархия, а до 1920 г. и омразния Ньоски мирен договор е и в нашите териториални предели. В Суковския манастир под арката на входната врата на църквата е изписано името на изографисалия я художник – Васил Попхристов от Самоков.
А в Цариброд можете да поставите цвете пред паметника на Апостола в центъра на града.
И… да не забравя, освен с динари, можете да пазарувате с левове и с евро.
Снимки: Магдалена Гигова
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg