"Гледам парламента и изслушването на министър Рашков за полицейското насилие над протестиращите зад колоните на Министерски съвет. Гледам отново и отново кадрите от онази нощ. Гледам реакциите на различните политици и ме залива вълна от срам. Вълна след вълна". От какво се срамува в днешния политически живот, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Любомир Аламанов, комуникационен експерт.
„От реакциите на хората, на които плащаме заплати, за да се грижат за нас, уж да ни пазят, уж да поддържат реда, уж да служат за пример. Все пак това са първите мъже и жени на държавата и ние трябва да ги даваме за пример на нашите деца. Вместо това видяхме тези картини, чухме някакви странни думи. Трябваше да се изчака цялото заседание, след това някъде в кулоарите да се получи някакво "извинявайте" с половин уста. Заболя ме от всичко. Даже да се приеме, че по някое време полицаите в онази нощ са били превъзбудени и са допуснали, да се опитаме да го кажем културно, грешка, надвишили са правата си и т.н., ние станахме свидетели на спокойна гавра. Още не мога да забравя онзи полицай, който просто си извади мобилния телефон и снимаше момичето, галеше я по косата, нещо се навеждаше, говореше ѝ, а тя беше вързана с белезници на земята. След това чухме за една прокурорка, която е спряла делото, защото не били дали показания. Имаше правилна реплика към не – "добре, ако бяха убити и пак не бяха дали показания, пак ли щеше да спре делото? А тя в момента е изпратена да представлява България в структурите на Лаура Кьовеши.
Целият този случай показа едно тотално скъсване на връзката и на идеята що е то държавен служител и каква е неговата основна роля. Голяма част от тези хора фактически са забравили, че ние им плащаме заплатите, за да правят нашия живот по-добър. Те не са държавни служители, защото са родени такива, или защото Бог ги е спуснал. Може би е прав главният прокурор Гешев, който каза, че бил ръката на Бог. Очевидно тези хора живеят в някаква друга вселена, в някаква друга представа, и от време на време някакви граждани, които им се мотаят в краката, сякаш им пречат на техния спокоен живот. Очевидно всичко, което те говорят на европейските институции, е лъжа след лъжа. Аз разбрах, че някакви хора ще пишат на Лаура Кьовеши, за да ѝ разкажат за този случай. Но ако тази прокурорка няма функционалното разбиране какво означава прокуратура и как тя трябва да действа, независимо от това кой какви показания дава, то как ще разследва тя престъпления? Не знам.“
Нищо не се променя, но не е комуникационен проблем
„Комуникационен би бил проблемът, ако всичко друго е наред, а нещата, които се правят, не се комуникират добре. Тук, като се вгледаме, виждаме, че има основни проблеми в самото устройство на държавата. Така направени закони, които да позволяват на тези държавни чиновници да се държат по такъв начин. Закони, които позволяват на различни чиновници да ги тълкуват по различен начин. По един закон главният прокурор е длъжен да се яви в парламента, защото сме парламентарна република и конституцията казва, че всеки е длъжен да отиде там. По друг закон главният прокурор може да не се яви. По един закон прокурорката трябва да разследва, по друг закон прокурорката може да не разследва. По един закон назначеният изпълнителен директор на държавна фирма е на подчинение на собственика на фирмата – на държавата. Но по друг закон шефовете на държавни фирми пишат на правителството "Я си гледайте работата".
Счупената промяна
„Преди години една група политически партии успяха малко да развалят думата "реформа", не знам дали си спомняте – покрай "Реформаторския блок". След това успяха да развалят думите "европейско развитие". След това успяха да развалят думата "стабилност". В момента са на път да развалят думата "промяна". Защото това не е промяната, за която хората са гласували. Фактически се оказва, че различни хора разбират по различен начин думата "промяна". Може би това е основният комуникационен проблем – че хората не са набили достатъчно силно в главата на политиците каква промяна искат. Може би това трябва да го направят с много избори. Но определено, поне за мен, партията на Слави Трифонов не прави тази промяна, за която беше изпратена там. Аз виждам, че голяма част от техните избиратели са доста разочаровани и смутени от това, което виждат. Защото партията на Слави взе много гласове на крилата на думата "промяна", но не изпълни тази дума с необходимото съдържание.“
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg