„И розата сама да е“, тя невидимата нишка между нас е

„Книга за загубата, книга за откриването на себе си, книга за прошката, за умението да прощаваш на самия себе си, за да се родиш отново“ е „И розата сама да е“, по думи на Темз Арабаджиева.

Новият роман на френската писателка Мюриел Барбери, позната у нас с бестселъра си „Елегантността на таралежа“, излезе за първи път на български език. При това със специален предговор за родните читатели, написан лично от авторката.

Фонът, на който се случва това деликатно пътешествие из скритата география на душата, е Япония. Страната на изгряващото слънце, в която човек „не търси страданието, но и не бяга от него“.

Роз е ботаник, който вижда света през сърцето на цветята. Загубила жените в живота си, тя заминава за Киото, за да открие липсващото мъжко присъствие в него – бащата, когото опознава чак след смъртта.

Отишла там, за да чуе какво ѝ е оставил непознатият, тя чува ритъма на Япония – спокоен, тих, изпълнен с хармония, която царува дори в тъгата, навяващ мирис на болка, но и на сладко щастие, и приютил цветовете на света. Колкото по-личен ѝ става градът, толкова по-позната ѝ става личността на баща ѝ. А с нея и собствената ѝ същност.

Като преподавател по философия, Барбери има усещане за другия и неговия вътрешен свят. Затова и успява фино, леко, сякаш гали с перце, да разгърне съзнанието на Роз, а с него и своето собствено. Именно в съзнанието се случва Япония – страната, която авторката сама избира за свой втори дом. Действието в „И розата сама да е“ се развива най-вече в главата на Роз, а след това и в главите на всички останали – герои и читатели. Това е само още един начин да се прокрадне идеята за невидимата нишка между хората, която ги свързва на всички нива, защото „и розата сама да е, тя всички рози е“.

Романът на френската писателка води до личностно пречистване. В пъстротата на източната култура читателят открива чистотата на живота.

Между страниците му той има възможност да достигне не само до съюза между детството и писането, който дълбоко вълнува Бербери, и философията, че „съществува само любовта и след това смъртта“, но и до връзката между две на пръв поглед напълно несъвместими култури – японската и българската. Причината се крие в бялото.

За Мюриел Барбери България се състои в една дума – сняг. А какво по-бяло и чисто има от снега?

Повече чуйте в звуковия файл.