Антоанета Василева: Педофилите лесно намират самотните деца

Кои са митовете за страшния интернет? Каква е представата на родителя за неговото дете в социалните мрежи? Къде е то – в страшната гора, в която са пуснати сами Хензел и Гретел, или е просто пред компютъра в детската стая? Кои страхове са неоправдани и как да гарантираме сигурността на детето онлайн?

Гост на рубриката "Въпреки мрежата" е Антоанета Василева, експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център по безопасен интернет и програмата за дигитално-медийна грамотност в Асоциация "Родители".

Многоликото дете

"Децата се сблъскват с опасности, които преди сме забелязали при 14-16-17 годишните, свързани с непознати в мрежата, свързани с изнудване във връзка с голи снимки и финансови измами. Прагът е паднал и сега деца между 10- и 13-годишна възраст се сблъскват с такива рискове. Едно от нещата, което също се промени доста сериозно, е, че децата вече не са във Фейсбук, те са основно в Инстаграм и в ТикТок, и за изненада, говоря на възрастните, не на нас, като експерти, е, че те обикновено имат повече от един профил. И разделят своето онлайн преживяване в зависимост от целевата група – имат си един профил за приятелите, друг профил за мама, татко, баба, дядо и роднините, трети профил за съучениците. 

Така че децата, особено в юношеска възраст, наистина искат да опознаят себе си с това как се проявяват спрямо различна аудитория. И това също е ново от гледна точка на това, че преди го наблюдавахме на по-голяма възраст, сега го наблюдаваме на все по-ниска възраст. Това, което продължава да ни тревожи, е, че все повече пада възрастта на децата, които влизат в интернет неподготвени и за съжаление родителите продължават, разбира се, от незнание, да им помагат да си правят профили в социалните мрежи далеч под позволената възраст от 13 години."

Съвременните Хензел и Гретел

"Изкушавам се директно да отговоря на въпроса ви как гарантираме сигурността на децата. Най-добрият начин, и ние в тази посока работим доста активно, е да направим децата устойчиви, като развиваме уменията им. Не можем да сме непрекъснато с тях и в живота, и в онлайн пространството също, но когато ги подготвим, когато развием у тях умения да разпознават рисковете, да знаят какви са последствията от тяхното поведение, включително и в онлайн среда, и когато попаднат в рискова ситуация, какво да правят и  от кого и как да търсят помощ, тогава можем да имаме известна увереност, че те могат да бъдат в безопасност. Това е кодът, който ние от години развиваме и виждаме, че има резултат, защото едно нещо е ясно – децата ще продължат да бъдат в мрежата, ще се появяват нови опасности и рискове, за които, разбира се, ние, като Център, ще ги подготвяме, но не можем да променим света такъв, какъвто е, и просто ще трябва да ги подготвяме все по-добре и на все на по-ниска възраст. 

Това, което е важно родителите трябва да знаят, е, че даването на устройство в ръцете на децата трябва да става с постепенно обучение как да работят с него не просто технически, а от гледна точка на съдържание, какво правят, когато попаднат на вредно съдържание, което им причинява неприятни емоции, какво правят, когато искат да имат социална мрежа, а нямат разрешените години за това. 

Защото наистина в 50% от случаите на деца между 8 и 13 години родител им е помогнал да си направят профил в социалната мрежа и абсолютно съзнателно е излъгал за годините на детето. До степен такава, че хората не си дават сметка, че, правейки това, те слагат възраст 18, те даже не знаят, че ако решат да го правят това за детето си, взели са това съзнателно решение, е най-добре да сложат най-близката възможна разрешена възраст, която е 13, защото детето, бидейки на десет, ще е много по-защитено, ако има профил на 13-годишно дете, отколкото на 18 +. Нали разбирате, че социалните мрежи дават спрямо годините, предлагат на съответния профил съдържание. И едно е, когато мрежата вижда 13-годишно дете и ще му подава едно съдържание, и друго е, когато вижда 18 или нагоре възраст на профила.

Масовата причина е, и тя не е поради липса на родителски контрол, нито е неглижиране на детето, това е само защото родителите не знаят защо има ограничение във възрастта. Те си мислят, че просто не се разрешава и това е някаква техническа трудност, която трябва да преодолеят с хитрост. Децата преди 13-годишна възраст не са подготвени физиологично, когнитивно да се справят с всичко, което могат да срещнат в социалните мрежи като ситуация.

Аз вярвам, че всеки родител се опитва да бъде най-добрият възможен родител и заради това в Центъра се стремим да правим такива срещи с родители... Искаме да помогнем на родителите, да ги информираме, да им дадем възможност да бъдат по-подкрепящи за децата си, да знаят повече от тях понякога, за да са наясно какви опасности ги дебнат и да следят какви са знаците, какви са проявите, има ли признаци, че детето е жертва на онлайн тормоз и че има друг проблем."

Мрежата – като помощно средство за обучение

"Зависи на какво сме научили децата си. Ако сме ги научили да използват мрежата, за да учат – тя няма им пречи, но, ако децата възприемат мрежата единствено и само за забавление и за бягство от неприятното учене – тогава тя ще пречи. Всъщност тук идва и голямата роля на училището, за да даде различни инструменти и подходи на децата да използват новите технологии, за да учат през различни платформи и приложения, дали чрез полезни видеа или влогъри, които подават интересни теми на децата. Понякога те интуитивно намират съдържание, което ги развива. Игрите също развиват много децата, но учителите рядко използват игрите като инструмент към ученето... защото не се чувстват подготвени как да използват новите технологии, за да ги включат към добре познатия ни учебен план и процес. Все още не можем да направим убедителна крачка към новото време на ниво образование..."

Как да се докажа?

"Когато децата търсят да изразят себе си в интернет или по други начини – през спорта, през други дейности, те търсят начин да проверят какви са им границите и на какво са способни. Когато семейството и училището подкрепят детето, то няма нужда да прави рискови движения и да преминава границите на здравословното. Когато то се чувства изолирано, неглижирано, без обич, защото едно дете може да се чувства неглижирано, въпреки че има страхотни дрехи, храна и покрив над главата си, но да няма обич, разговор, приемане, разбиране... 

Децата имат нужда от това особено когато навлизат в юношеството, защото това е много труден период за тях, те търсят себе си, опитват да се опознаят, задават си ключови въпроси – кой съм, защо съм, защо съществувам, има ли смисъл да съм тук на този свят и те откриват отговорите и през това дали получават вниманието, от което имат нужда от възрастните около тях. Един учител може да подкрепи много едно дете, като види в него таланта, въпреки че детето може да да е недисциплинирано, шумно в час, може да види таланта и ума му и да го подкрепи по друг начин, а не да го наказва, защото не спазва дисциплината."

Уязвимостта на тийн

"Самотата на тийнейджърите и юношите е уязвимост, която води до разговори с непознати и може да свърши зле. Имаме потресаваща статистика на горещата ни линия, която е онлайн платформа, на която се докладват онлайн престъпления срещу деца – 95% от сигналите ни са свързани със сексуална онлайн експлоатация. Педофилите лесно намират самотните деца в мрежата и бързо намират път към тях, защото  им дават това, от което те имат нужда – внимание. Ако едно дете пусне статус " Днес ми е най-гадният ден в живота", то един непознат може да му напише, защото профилът на детето е публичен, "Видях ти статуса, искаш ли да поговорим" ... Имаме 1 550 000 сигнала за миналата година на горещата ни линия. И това е много голям скок. През 2023 година  имахме 46 000 сигнала – пресметнете сами."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Асоциация "Родители"