„Николай Василев, експерти, концесии, приватизации, космос! Холограмоподобен лидер предлага "програма", наподобяваща ученическо есе на тема "Какъв ще стана, като порасна". Работливите експерти ще се ползват с политическата подкрепа на една партия, за която са гласували 1/10 от избирателите. Вярно е, че след Борисов всичко може да изглежда смислено и приемливо, но този сценарий сякаш е правен в голямото междучасие. Но за отбиване на номера става. Успех!“
Политологът Страхил Делийски коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ откъде излизат „холограмните“ образи на българските политици и кои са акцентите от изминалата седмица.
„Можем много акценти да си изберем. Господин Трифонов е добър шоумен. Не бива да търсим политическа логика в това, което се случва, защото г-н Трифонов не е политик, а шоумен. Той е свикнал да не се отчита, да не диалогизира, да чете от аутокю и да развеселява. Но и да предизвиква възмущение у публиката спрямо лошите политици, безобразното управление и т.н., и той продължава да прави същото нещо сега, макар и с променлив успех. Сещам се за книгата „Generation "П“ на Виктор Пелевин, която е написана в края на 90-те години на миналия век за прехода в бившия Съветски съюз. Книгата завършва как в по телевизията няма истински политици. Те са холограми и един огромен набор от IT специалисти се грижат да изобразят единият – пръста на Елцин, другият – за носа му и т.н. Идеята е, че нас ни чакат времена, в които политиката ще бъде преживявана през телевизията, както се и случи, но за сметка на реални политици има програмирани холограмни образи. Което между другото не променя смисъла на новата политика, защото това виждаме в офертата на Трифонов – няма политика. Вместо това има някакви експерти, които ще менажират някакви неща – ще приватизират банки, ще продават непостроени магистрали. Сякаш този „суверен“ е единен и няма различни социални групи, които искат различни неща. И това се случи през един написан на аутокю авторефереат, пуснат в социалните мрежи.“
Реален – нереален (холограмен) политик
„Политикът от плът и кръв ясно знае какви ценности защитава и казва, да речем: „Зад мен стои средната класа, която има нужда от конкретни неща, аз защитавам нейния интерес и в рамките на демократичното състезания отивам да поставя техния интерес на дневен ред. А ние имаме някакви уж от кръв и плът хора, които не говорят на езика на различните социални интереси, както и на езика на публичната политика като инструмент за защита на различните социални групи. А говорят на някаква политическа Java (език в програмирането – бел.ред.), която си разбират само те, а ние виждаме някакви неразбираеми символи, които накрая интерпретираме като – всички са едни и същи. Защото имаме едни пластмасови представители на политическите партии, холограми, които без диалог, спор, дискусия се опитват да наложат някакви техни решения. Но изкуството на политиката е в компромисите и диалога, които липсват днес. А не една холограма да излезе и да ти каже – концесии, приватизации и няколко детски градини... Това наистина звучи като антиутопия от края на миналия век. Затова не можем да живеем в общо политическо общество.
Според мен обяснението на случващото се не е в задкулисието, а в това, че всеки човек се преживява през моментите, когато е бил силен. Много мъже остават в казармата на мисловно равнище, много жени остават в моминския си период. Трифонов беше силен в края на миналия век и сякаш е останал там, в тези времена.“
Защо правят холограмите на политиците еднакви
„Заради локалната културологична особеност. Този тип популистки образи на мачо, на силния мъж, който ни се кара от телевизора, функционират различно в различните културни контексти по света. Да, нашите са по-банкянски, по-учиндолски, но смисълът от този тип образи и популистки конструкции е да форматират политическия конфликт по вертикалата – между онези горе, които са неморални, крадливи и онези долу, които сме всички ние. Когато се форматира така един конфликт, не остава място за никакви реални политически сблъсъци, които да решат проблема на разделеното общество, в което живеем. Но тези еднакви холограмни образи на политиците са много лесни за конструиране и менажиране, защото са конструирани на базата на първосигнални етико-морални усещания, а не на живия политически живот.“
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
От 3 до 5 декември в кино "Люмиер" ще се проведе 19-ото издание на фестивала за приключенско кино, туризъм и активен начин на живот "Дни на предизвикателствата" . Елиза Стоева запознава слушателите на "Нашият ден" с акцентите в програмата. "За три дни ще се опитаме да обхванем огромен спектър от предизвикателства. Очакват ни над 10..
Фондация BCause отбелязва международната инициатива #GivingTuesday или Щедрият вторник на 3 декември за 20-и пореден път. Тази световна инициатива, възникнала в САЩ през 2012 г. като контрапункт на манията по безконтролното пазаруване след Черния петък, цели да обедини бизнеса, благотворителните организации и местните общности в подкрепа на..
Ефирът на предаването "Нашият ден" от днес е и платформа за изява на хора, чиито идеи и бизнес модели са насочени към устойчиво бъдеще и разрешаването на екологични проблеми. В новата поредица "Зелените новатори на България" слушателите ще се запознаят с вдъхновяващи личности и техните усилия за справяне с климатичните предизвикателства...
В ефира на предаването "Нашият ден" Атанас Димитров, председател на църковното настоятелство на новоизграждащия се храм "Св. Патриарх Евтимий Търновски" в квартал "Люлин", разказа за инициативата "Децата на Люлин". Тази дългосрочна гражданска инициатива се фокусира върху създаването на православен храм в най-големия жилищен комплекс на..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg