Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Почетоха „Славейковата“ библия с ново луксозно издание и изложба

Снимка: Анжела Димчева

По повод 150 години от издаването на „Цариградската“ („Славейковата“) библия в столичния музей-галерия „Анел“ беше подредена мултимедийна изложба. Интерактивната премиера бе почетена и с ново луксозно издание – копие на Библията от 1871 г., Цариград. То е дело на сдружение „Извор за бъдеще“, на университетското издателство „Свети Климент Охридски“ и на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

За изложбата и за важността на новото издание говори проф. Аксиния Джурова: Голямо предизвикателство е във времето на виртуалната култура да накараш младите хора да се обърнат към Библията, затова нарекохме изложбата „Вечната книга“. Ние, учените от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, сме ориентирани към текстуалната култура, но се опитахме да направим изложба със съпътстващи модерни продукти, чрез които съвременните деца да се обърнат към Свещеното писание“.

Проф. Валери Стефанов, проф. Аксиния Джурова, Орлин Димитров и Михаил Гърков
Стремежът е чрез новите технологии да се добави виртуална реалност към свещените текстове, за да бъдат те интересни и достъпни за интернет поколенията.

Новото издание на „Славейковия“ превод на БиблиятаВ експозето си проф. Валери Стефанов подробно анализира възникването на идеята, превода, издаването и влиянието върху българската култура на „Цариградската“ библия в средата на 19 век: „Този проект е замислен в дълбочина и не приключва сега. Предстоят серия от пътувания в страната, както и още една изложба в столичния музей „Земята и хората“ съвместно с Националния литературен музей. Издаването на „Цариградската“ библия през 1871 г. е плод на дванадесетгодишен упорит труд. Това издание изиграва голяма роля за кодификацията на българскиякнижовен език на основата на източните говори. След него споровете за доминация на различните диалекти и школи постепенно стихват. Оценката на Иван Вазов е симптоматична за мащаба на събитието – „Цариградската библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език. Ако успеем да социализираме този проект, ще има повече българи, които ще знаят, че в основата на тяхното културно самосъзнание, на тяхната идентичност стои именно „Цариградската библия“. Няма значение какво е тяхното вероизповедание. Това е книгата, която е отворила духовните хоризонти на българина“.

В основата на пълното издание на Светото писание у нас са американските мисионери Албърт Лонг и Илайъс Ригс. Като негови преводачи и редактори са привлечени книжовникът и издател Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Славейков. Преди тях като преводач усърдно работи високообразованият Константин Фотинов и до смъртта си през 1858 г. успява да преведе целия текст на Стария завет. Така оформената преводаческа „комисия“, съставена след смъртта на Фотинов от двамата български книжовници и двамата американски мисионери, извършва забележителенкултурен подвиг.

Чуйте проф. Валери Стефанов в звуковия файл.

Чуйте разговор в „Артефир“ на Димитрина Кюркчиева с Михаил Гърков, председател на сдружение „Извор за бъдеще“.


Снимките са предоставени от Анжела Димчева



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Никола Вандов с първа награда за цялостен принос към българския театър

Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..

публикувано на 30.06.24 в 12:15

Белият цвят на камъка в изложбата на Иван Русев

Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте"  е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора.  Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...

публикувано на 30.06.24 в 08:50

Граф Дренски – безделник по душа

В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..

публикувано на 29.06.24 в 12:35
Асен Блатечки и Николай Урумов

Николай Урумов поставя "Зимните навици на зайците" в Ловеч

Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет  за "България,..

публикувано на 29.06.24 в 11:35
Автопортрет, 1983

За материалното и духовно наследство на Дечко Узунов

Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..

публикувано на 29.06.24 в 08:30