15 септември 2017 година. Следобед. Руско Русев се разхожда в района на Докторската градина в София. Един стар бръснар привлича вниманието му.
Начинът, по който работи, казва на клиента „Искам да те спечеля, искам и да те запазя!“. Вече увлечен от страстта, с която възрастният мъж подстригва, Руско влиза в бръснарницата, с идеята да разбере повече.
Още при първите му крачки бръснарят започва с историите за клановете във фризьорството, посветили живота си не толкова на занаята, колкото на изкуството.
Впечатлен, Руско Русев – фризьор по професия от 1996 година – разбира, че е посветен в нещо голямо, което трябва да достигне до хората.
И така, от дума на дума, се стига до „Остриета“ – първият български документален филм, който проследява революцията в коафьорството в България и хората, които я създават.
Те се казват КЕНТ и са първите, открили истината за тази професия у нас, а именно – че човекът пред огледалото и този зад него се сливат в едно в името на красотата.
Кръстю Капанов, Евгени Петров, Недялко Недялков и Тодор Тошев, хората зад абревиатурата, преподават урок по отдаденост. Четиримата майстори на българското фризьорство поставят основите му в едно трудно за артистична изява време, в което режимът казва, че това е лека работа и е само за жени.
Коафьори, но и приятели, те въстават срещу социалистическите ограничения на системата и прокарват модерната световна практика. Работата им е бунт срещу порядките тогава, а остриетата им създават изкуство, по което самите те „болеят“.
Когато четиримата започват кариерата си, готовите козметични продукти са блян. А фризьорът до голяма степен зависи от консумативите, с които работи. Това ги провокира сами да приготвят боята за коса и лакът, които използват. Подстригвали от ранни зори, тъй като държавните салони бързо запълвали 35-те каски за сушене на фризури.
Документалният филм с режисьор Николай Стефанов запознава зрителите именно с пътя към кариета на КЕНТ чрез записи и снимки от личните им архиви – как и защо всеки един от великолепната фризьорска четврока е избрал да се посвети на професията, как е напреднал в нея, как е преминал през звездните си години, какви следи му е оствил преходът, къде го откриваме днес и каква е неговата представа за бъдещето на фризьора.
В „Остриета“ Кръстю Капанов разказва за своя път към международната сцена, Евгени Петров – за наследената професия от майка си, наследство, което все още продължава.
Недялко Недялков споделя детайли за „поточната линия“, на която са работили всяка сутрин, а Тодор Тошев – за желанието си професията му да се предаде напред в семейството.
Заедно КЕНТ показват как страстта към любимото те кара да разбиеш всяка една граница.
Според Руско Русев, който е и продуцент на филма, всеки в тази сфера има различна идея за това къде започва изкуството и къде свършва занаята във фризьорството. Но е безспорно, че именно КЕНТ са причината то да се възрпиема като творчество.
Те го изкарват извън рамките на салона и комерсиалните му измерения. С всичко ново, което внасят в професията и с това, че пресъздават тенденциите на международния подиум.
Днес изкуството да бъдеш фризьор се състои в това „да останеш свеж с клиентите си“ и да успееш да чуеш чутото като за първи път. Ако искаш да бъдеш добър в тази професия, трябва да си готов да дадеш много от себе си. Тя от своя страна ще ти се отблагодари с възможности, защото фризьорът всъщност е и малко химик, и студент по история на изкуството, и психолог, и специалист по мениджмънт и маркетинг.
Увлекателният разказ за КЕНТ и историята на фризьорството в България вече може да бъде открит в раздела за документално кино на платформата gledam.bg – мястото, което има амбицията да съхрани цялото наследство на българското кино.
А още за „Остриета“ и за това какво означава да бъдеш фризьор Русо Русев разказва в звуковия файл.
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg