Микаел Карлсон претвори легендарния кинохит "Фани и Александър" на Бергман в опера

В началото на декември в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел се състоя очакваната световна премиера на "Фани и Александър" – опера, създадена от шведския композитор Микаел Карлсон по либрето на английски език, написано от канадеца Ройс Ваврек. Творбата е базирана върху едноименния, отчасти автобиографичен филм на прочутия шведски режисьор Ингмар Бергман – майстор на изобразяването на най-съкровените, дълбоки човешки емоции, третиращ чувствителни теми, нарушавайки установените конвенции и догми. Създаден през 1982 г., "Фани и Александър" получава четири награди Оскар. Идеята за създаването на операта се заражда още преди 40 години у Ингмар Бергман Младши – едно от децата на режисьора. Замисълът придобива конкретна форма, когато композиторът Микаел Карлсон го среща с Ройс Ваврек – един водещите либретисти днес, автор на повече от 20 оперни текста. Ингмар Бергман Младши предоставя неограничен достъп до оригиналния сценарий, архивите и бележките на баща си. Самият Бергман е бил страстен почитател на оперното изкуство. В младежките си години той често е посещавал спектаклите на Кралската опера в Стокхолм и дори за няколко години е работил като помощник-режисьор в театъра.


Начело на постановъчния екип в Брюксел е изтъкнатият белгийски режисьор Иво Ван Хове, който има опит зад гърба си в театрални реализации на творби на Бергман в Международния театър в Амстердам – там той поставя "Сцени от един семеен живот" и "Шепот и викове". Операта "Фани и Александър" следва в общи линии точно филма на Бергман, който също имах възможност да видя преди два месеца. Творбата рисува три различни свята, в които еволюира фигурата на Александър. Филмът протича в шведския град Упсала в началото на XX век, докато Иво Ван Хове пренася действието в операта в наши дни. Първо виждаме дома на богатата либерална фамилия Екдал, където всяка година на Коледа майката на рода Хелена организира пищна вечеря с традиционни ястия и богата декорация. Два огромни полюлея осветяват празничната трапезария. Задната част на сцената служи като видеостена.

В първата картина там се вижда красива, заснежена борова гора. Цари сърдечна, пъстроцветна атмосфера на свобода. Всеки член на рода е удостоен с внимание, рецитират се театрални откъси. По-късно през вечерта малките Фани и Александър се вглъбяват в своя детски свят с кукления театър и фигурите на магическия фенер. А възрастните започват да обсъждат неволите си – недостиг на финанси, здравословни проблеми, любовни похождения с прислугата, а домакинята Хелена изпада в меланхолия. Бащата на децата – Оскар Екдал, е актьор в местния театър, ръководен от фамилията. Неочаквано по време на представление на "Хамлет" той получава инфаркт и умира.


След една година вдовицата му Емили се омъжва повторно за физически привлекателния протестантски епископ Едвард Вергерус. Тя и децата се преместват да живеят в неговия дом. Изведнъж топлото семейно гнездо изстива и малките се озовават на място, където господства железен ред, точност и аскетизъм. Сценичната картина тук е чернобяла с оскъдно осветление, студена бяла лампа виси над обикновената дървена маса. Децата спят в неотоплената мансарда, заключени отвън от строгата икономка на дома Юстина. Режисурата чудесно показва силния контраст между двата свята. Епископът иска да спечели обичта на Александър чрез грубо подчинение, като всяка непокорност се наказва с побой. Духът на бащата на децата броди нощем в дома, също както в Шекспировия "Хамлет".


Зрелищно е показано отвличането на децата от хитрия еврейски антиквар Исак Якоби, приятел на фамилията Екдал. Малките са изведени от принудителния им затвор в голям сандък и са укрити в магазина на Исак. Там Александър попада в невероятния, фантастичен трети свят, пълен със странни предмети и изненади. В тази картина режисьорският екип дава израз на своето въображение с ярки, космически, извънземни видеокадри. Сред тях оживява и чудноватият, харизматичен Измаел – племенник на търговеца. В тази роля запомнящ се бе контратенорът Арие Нусбаум Коен.


Изпълнителският състав в представлението на 15 декември включваше няколко световноизвестни оперни имена. За съжаление за тях Микаел Карлсон написва сравнително бедни вокални партии, изградени основно в декламационен стил, без ярко обособени солови моменти. Гласовете на певците бяха леко усилени. Известното английско драматично сопрано Сюзан Бълок сътвори релефно харизматичния образ на майката на рода – Хелена. Прочутият баритон Томас Хемпсън насити ролята на жестокия епископ Едвард Вергерус с голям вокален и сценичен авторитет. В репертоара си американският певец има над 80 партии, сред които и в творби на съвременни автори. Миналата година Хемпсън дебютира като Ричард Никсън в операта на Джон Адамс "Никсън в Китай". Дясната ръка на епископа е икономката Юстина, създадена в Брюксел от именитата шведка Ане Софи фон Отер. Преди година мецосопранът сътвори и ролята на Габи в друга опера на Карлсон - "Меланхолия". Убедителни бяха и американското мецосопрано Саша Кук като Емили Екдал и тенорът Питър Тантсис като съпруга ѝ Оскар. За ролите на двете деца "Моне" потърси таланти в своя детско-юношески хор, ръководен от Беноа Жийо. И Люси Пенинк като Фани, и особено 15-годишният Джей Вайнър като Александър, показаха впечатляващи за възрастта им сценично майсторство и музикалност.


Авторът на музиката Микаел Карлсон е роден в Швеция, но се формира като композитор в Ню Йорк, където и живее понастоящем. В своята композиция той съчетава традиционния симфоничен оркестър със звуците на електронна музика. В трите свята на операта Карлсон използва различни методи. В дома на Екдал преобладава традиционната, тонална музика. В къщата на архиепископа музикалният език еволюира в по-модерна посока. А в магазина на Исак звуковият фон се разтваря с включването на електронни инструменти.


Оркестърът на "Ла Моне" бе ръководен вещо от френската диригентка Ариане Матиах. Бих искал да завърша отзива с откъс от самия филм, думите са на актьора Оскар Екдал, бащата на децата: "Харесвам малкия свят зад дебелите стени на театъра и обичам хората, които се трудят там. Извън тези стени, навън, е големият свят и понякога в нашия малък свят се отразява големият, за да можем да го разберем по-добре. И да дадем на хората, които идват възможност поне за малко да забравят за другия, суров свят навън".