Едно от най-добрите произведения на Хемингуей оживя в български анимационен филм

Андрей Кулев предлага на зрителите история, която превръща главния герой в нещо повече от дете, в нещо повече от възрастен, превръща го в приятел. В трепнещ човек, както го определя продуцентът, сценарист, режисьор и илюстратор на анимационния филм, който наскоро спечели поредната си награда.

„Сантяго“ на Андрей Кулев е вдъхновен от едно от най-популярните произведения на Хемингуей, но разказва не за „Старецът и морето“, а за стареца и детето.

В желанието си да направи филм за лова, аниматорът изгражда приятелство на екрана. Сюжетът, за разлика от повестта, където действието се развива в Куба, пренася зрителите на север. Историята лежи на стара изрескова техника в анимацията и говори за взаимоотношенията между две поколения, в които цари топлота.

През 2020-а „Сантяго“ печели наградата „Златен ритон“, а година по-късно и наградата за най-добър късометражен филм на „София филм фест“. Получава и номинация за най-добър филм на Irish Animation Awards, както и наградата за анимационен филм на Milan Gold Awards за месец май.

Макар че се радва на всяко едно от отличията, Андрей Кулев вярва, че филмът е по-важен от тях. Според него анимационното кино изисква определени умения у хората, които го създават, и още повече качества у тези, които го гледат. Той е на мнение, че публиката у нас все още не е готова за това да приеме анимацията като изкуство за възрастни, а не като забавление за деца. Радва се обаче, че се появяват все повече творци, които искат да я развият, и то на световно ниво.

Каква е причината анимационното кино да бъде пренебрегвано дори от Закона за филмовата индустрия и защо именно взаимоотношенията в „Сантяго“ се оказват по-важни за автора му, а и как анимацията допринася за това те да бъдат възприети от публиката – чуйте в звуковия файл.