Весела Вацева: Най-големите нарушители на законите у нас са политиците, които ги създават

Министерството на културата организира конференция "Държавата и медиите". Като един от най-важните проблеми във взаимоотношенията между държавата и медиите бе изведена прозрачността при финансирането на медиите и възможността всяка медия да бъде притискана през някакви финансови механизми. В този контекст особено сериозен е проблемът на регионалните медии. Председателката на Българската асоциация на регионалните медии Весела Вацева разказва в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“.

Как се финансират и как се фалират регионалните медии

„Формите за натиск и въздействие върху медиите на национално и регионално ниво са едни и същи, мащабите са малко по-различни. И крайните резултати. Защото при регионалните медии, в общините хората се познават за разлика от големите градове – там анонимността е голяма. Но в по-малките селища, хората много добре се познават и много лесно могат да бъдат заплашвани медиите, и това се случва. Не са само епизодични случаи, а за съжаление доста често. То е въздействие, което е миловидно на пръв поглед, като им се казва: "няма да пишете за това или за онова" – заради критика за едно неизградено кръстовище, за което една медия пише, че общината не си е свършила работата, веднага на тази медия звънят от пресцентъра на общината и казва: "сега ние ще мислим дали да съкратим на 50% договора или изобщо да го прекратим".

Защо това издание не се е оплакало

„На кого? Няма на кого да се оплачат. Дори и да го напишат, ще си навлекат още повече проблеми. Защото властимащите в общините, кметове, общински съветници, имат механизъм да натиснат и бизнеса. Включително да принудят фирми да спрат да рекламират в медията. Могат да започнат проверка на фирмата, ако тя откаже и т.н.“

В България държавата се превърна в основен рекламодател.

„При печатните медии освен коричната цена, на която се продава изданието, рекламата е другото перо, от което се издържа. И естествено, когато няма реклама, а разходите за печат са огромни за печатните медии, тогава единствено се разчита на реклама от общините. Те сключват договори и те решават колко пари и на коя медия да дадат. В страната, която създава корупцията, хора на властта взимат решение как да харчат публични средства – без да имат ясни критерии, прозрачност, как да се изразходват тези средства. Има много модели, които могат да бъдат разработени, да се спазват и да се знае защо се дават тези пари на съответната медия или защо се прекратява едностранно договор.“

Моето наблюдение през годините е, че най-големите нарушители на законите в България са тези, които създават законите т.е. политиците.Особено по време на избори, в изборна година, ние виждаме как се насочват и разделят медиите на "наши" и "ваши".Има сайтове, софтуерни продукти, в които изведнъж се наливат едни средства за политическа реклама, защото реално публичната реклама не се обявява, никой не знае какви са средствата за публична реклама, включително и по европейските програми, включително и политическата реклама. А всъщност политическата реклама, това са субсидиите, които цялото общество дава за издръжка на партиите. Само че никой не им търси отговорност как се изразходват. Но при начина на изразходване се формират влиянията и се определят политиките. А по отношение на собствеността на медиите – тези, които са във властта, които ползват публични ресурси и определят на коя медия какво, те създават комфорт на своите медии. И съответно лишават други. Ако едно време имаше много регионални медии, примерно една Стара Загора - 1993 г. имаше 29 вестника. В момента са два. Един седмичник и един ежедневник. В момента са останали много малко медии, но и те започват да изчезват от пазара заради липсата на финанси, от това, че няма откъде да бъдат финансирани. В цяла Европа има политики на отделните правителства за подпомагане на медиите.“

Кой трябва да контролира финансирането на медиите

„Трябва да има ясни законови нормативни уредби. Институционалната реклама и ПР-а на министерства, агенции, общини и други държавни институции, както и всички средства за комуникация по оперативни програми на ЕС, включително и политическата реклама, всяка година трябва да бъдат публично обявявани. И да има ясни критерии, по които тези средства ще се разпределят – в телевизии, в радио, в печат и т.н.“