Какво ще се случи, когато концепцията за „Аз“-а се прехвърли в изкуството, откъдето може би никога не си е тръгвала? Навярно ще се появи портретът.
Като художествено, артистично и документално изображение, независимо под каква форма е възпроизведен, той представлява едно копие на нечий оригинал, с всичките му последващи интерпретации, немалко уловени мигове, които говорят за трансформацията на човека и най-вече – отражение на вътрешния пламък на личността.
Портретът възниква като жанр в изкуството, който има за цел да пресъздаде визията на даден човек, превърнал се в модел за неопределено време. Изобразява лицето му и неговото изражение, за да остави спомен за портретирания във времето. Всъщност обаче е много повече.
Съвременният портрет е психологическо огледало на човека, което разкрива неговата душа. А и тази на създателя му. В портрета „Аз“ – образът е личен и социален, реален и идеален. Той представя визията, но истината, която тя крие. Портретът буди човешкото въображение и често бива дорисуван от него. Той разкрива вижданията на портретирания за себе си, позицията и внушенията на портретиста и възприятията на другите – зрители, читатели, слушатели.
Портретурата пуска своите корени от изящното изкуство във фотографията, литературата, където авторът обрисува не просто образ, а герой, в музиката, където арката на портретирания докосва човешките сетива, в киното, където предлага нова призма, през която да се гледа даден филм и да се достигне до дълбочината на контурите, та дори и в журналистиката.
В каквато и среда да се реализира той, портретът вълнува преди всичко с историята, която разказва за човека в него. Именно тя провокира един колекционер да закупи дадена картина, един обикновен човек да се спре на конкретна портретна снимка или да се потопи в някое вълнуващо литературно или филмово произведение.
В това да допуснеш чуждия човешки образ в своя дом има нещо лично, и то се състои в откриването на част от себе си в портрета или от този, който би искал да бъдеш. С него запълваш и липсата от топлотата на друго човешко присъствие, на добрата компания.
Портретът е преживяване, което те отвежда във вътрешния свят на другия. Той е и начин на общуване, и възможност за близост. Има както способността да покаже човешката красота, така и социалната сила да промени действителността на човека в кадър, ако става дума за портретна фотография например.
Важна роля в портретурата играе и връзката между автора и обекта, който той пресъздава. От изграждането на тази връзка зависи и запечатването на одухотворения миг върху човешкия образ.
За този „букет от емоции“ в „Какво се случва“ разказаха: фотографката Диляна Гергова, чиято „Работилница за портрети“ може да бъде посетена между 2 и 4 юли в София; Галина Иванова, автор на книгата „Българките. Портрети на 100 забележителни жени“; основателките на първия и единствен Международен фестивал на портретния филм; и един портретист, чиито творби са собственост на някои от най-големите колекционери на изящно изкуство в Европа и Америка, като образът, който създава на световния балетист Рудолф Нуреев дели една стена с оригинал на Салвадор Дали.
Повече чуйте в звуковите файлове.
Иля Пепеланов е новият директор на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Актьорът пое ръководството на театъра в края на миналата година след спечелен конкурс в Министерството на културата, в конкуренцията на още четирима кандидати. Директорският пост беше освободен преждевременно през февруари 2024 година, когато почина..
Едно от най-новите заглавия в юбилейния 60-и сезон на Театър 199 "Валентин Стойчев" е спектакълът "Морето след теб" от Яна Борисова. Пиесата се поставя за първи път на сцена, а неин режисьор е Марий Росен. Според Марий Росен тази пиеса може да се прочете и като романтична комедия. Тя обединява най-различни пластове – постмодернизъм, съвременно..
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана в Швейцария, която подпомага съвременните занаятчии по цял свят и насърчава едно по-хуманно, приобщаващо и устойчиво бъдеще. Вече трата година в престижния форум без аналог в света участват..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен..
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана..
В началото на декември в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел се състоя очакваната световна премиера на "Фани и Александър" – опера, създадена от шведския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg