„На всеки десетина години археолозите откриват някоя забравена писменост. Но повечето от тях остават просто любопитни артефакти, защото онези, които са изобретили тези писмени системи, не са съумели да открият и надеждни начини за каталогизиране и откриване на данни – пише Ювал Ноа Харари в книгата си „Сапиенс“. Древните писари са се учели не само да четат и пишат, но и да използват каталози, речници, календари и плочици.
Какви хора са били тези древни писари? Със сигурност грамотни във време, в което това далеч не е било норма.
Започваме нашето пътешествие из света на бюрокрацията в Китай, допускайки, че именно сложната разгърната бюрократична система на Поднебесната империя е подсигурила нейното вековно добруване.
Китайската бюрокрация се появява, когато Династия Цин (221-206 г. пр. н. е.) обединява Китай и императорът възлага администрацията на отдадени служители, а не на благородници. Налага се централизирано бюрократично управление, което ще се запази и при следващите династии и ще продължи съществуването си до 1911 г.
Надзъртаме в системата от сложни анонимни изпити, чрез които са се набирали кандидати за пост. В продължение на две хиляди години успехът на литературните изпити е бил единственият достъп до официална кариера в Китай. Издържалите изпита – какъвто и да бил общественият им статус или имотното състояние – получавали официална стипендия, което придавало известна демократичност на режима и донейде допринасяло за обединението на китайското общество.
Литературните занимания играели важна роля в живота на китайците, като сред тях на преден план стояла калиграфията, ценена повече и от живописта – за това разказва д-р Евелина Хайн, преподавателка в Софийския университет по традиционна китайска култура, история на писмеността и калиграфското изкуство в Китай и Източна Азия.
А Цветелина Недялкова, преподавател по практически китайски език и средновековна история на Китай, добавя любопитни щрихи към образа на имперския служител.
В епизода са използвани и откъси от „С гвоздей в черепа“ и „Убийство в Кантон“ на нидерландският ориенталист, китаист, дипломат и писател Робърт ван Хюлик в превод на Мария Груева и Явор Въжаров.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg