Чуждестранната българистика от години е в сериозна криза – държава, абдикирала от задълженията си, намалял интерес към изучаването на български език и култура, смяна на поколенията, агресивна конкуренция от щедро финансирани северномакедонски катедри и ухажвани лобита… Какви решения са възможни за стабилизиране на съществуващите българистични школи и привличане на млади чуждестранни учени към изследването и преподаването на български език и култура. Това обсъждаха учени и университетски преподаватели от наши и чужди институти и университети, участници в Международната конференция „Българистиката извън България – академични поколения и диалози“, която се проведе на 20 май, организирана от Съвета за чуждестранна българистика към УС на БАН. Интересът към хуманитаристиката изобщо е силно намалял в световен мащаб. Славистиката също е ограничена, като изучаването на български език и култура се свива или напълно отпада от предлаганите специалности и курсове в университетите. Същевременно на „овакантените“ места, където по традиция са работили катедри и центрове по български език, литература и култура, успешно се настаняват македонистични. Дори да звучи куриозно, е факт, че чуждестранни българисти се преквалифицират в македонисти, изправени пред варианта да останат без препитание. Чудно ли е тогава, че България и българската наука стоят доста самотни в отстояването на истината за историята, езика, азбуката дори, на която страната ни е родина и люлка.
За огромно съжаление от няколко десетилетия българистиката в чужбина е оставена сама на себе си и оцелява единствено по инерция и благодарение на самоотвержените усилия на българските лектори и на изградените в предишни десетилетия чужди учени и преподаватели. Поколенията обаче се сменят и рискът да загубим и малкото останало, е реален. Стига държавните институции да не се върнат към задълженията си. Очевидно е, че не може да се очаква голям брой студенти, преподаватели и учени да се посветят на българистиката. Напълно възможно е обаче да се открият и стимулират хора, които наистина се интересуват от българознание, да се осигурят стажове и квалификации, да се превежда българска литература, да има достъп до всякаква информация и източници. Самите преподаватели и учени изпитват нужда от професионално общуване и взаимопомощ, което подсказва необходимостта от обща платформа. Съветът за чуждестранна българистика, в който отскоро са включени не само учени от институтите на БАН, но и преподаватели от университетите, подготвя програма, която да представи пред обществеността и институциите, с необходимите действия за стабилизиране и развитие на българистиката в чужбина.
В студиото на предаването „За думите“ с личния си опит и гледна точка се включват доц. Елка Трайкова, член на УС на БАН, доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център към БАН и проф. Наталия Длугош от университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша. В предаването си припомняме и част от казаното през 2018 г. от трима чуждестранни българисти, вече пенсионери – проф. Раймонд Детрез, проф. Игор Калиганов и проф. Роланд Марти.
В Геолого-географския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" всеки може да изследва себе си, изследвайки света. Предаването "Следобед за любопитните" гостува на факултета. "Нашият факултет е един от най-иновативните в университета, тъй като трансформирахме специалностите си, така че да отговарят на професии на бъдещето, които започват да се оформят...
Първи стъпки Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми..
Той е на 25, бъдещ лекар, който избира своя път в детска възраст и върви по него уверено, с много вдъхновение и ентусиазъм. Стоимен Димитров завършва специалност "Медицина", в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна. Бъдещият лекар е избрал за свое професионално призвание ревматологията. Интересите му са в сферите на социалнозначимите ревматични..
Пламена Николова, културолог и образователен експерт от фондация "Rise Bulgaria" и Яна Алексиева, изпълнителен директор на асоциация "Родители" коментират в "Какво се случва" идеите за образователни промени, които се появиха в публичното пространство. Сред тях са санкции за родителите, забрана за телефони в училище, оценка за дисциплина и обучение по..
С активната намеса на граждански организации, училища и действащи медиатори през лятото на 2024 г. професията "Образователна медиация" беше включена в списъка с професии, които ще могат да се усвояват в професионални гимназии и центрове за професионално обучение. За да започне обучението на бъдещите медиатори, до две години трябва да се подготвят и..
Велизара Сърчаджиева живее между сцената и радиото. Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а към момента прави магистратура в..
Как да отразяваме човешки трагедии и смърт, коментира в рубриката "Въпреки мрежата" в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова ,..
Реформата в МВР. Скандалът с ГДБОП. Има ли чадър над престъпни групировки и лица? Кой ги покровителства? Как да спрем безумната война по пътищата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg