Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Неостаряващите „Чичовци“

От 10 часа в понеделник, 24 май, когато се отбелязва Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, ще имате възможност да чуете драматизация по класическото произведение на Иван Вазов „Чичовци“. Публикуваната през 1885 г. повест е драматизирана от Мария Громова, а първото ѝ излъчване е било осъществено през далечната 1965 г. Радиопиесата под режисурата на Николина Томова е част от Златния фонд на БНР и пази гласовете на артистите Апостол Карамитев, Георги Георгиев-Гец, Лео Конфорти, Стефан П. Димитров, Рачко Ябанджиев, Маргарита Дупаринова, Магда Колчакова, Георги Раданов, Димитър Бочев и Йордан Матев.

Нито произведението, нито неговият автор, а още по-малко  празникът, в който то ще прозвучи в ефира на програма „Христо Ботев“, имат нужда от високопарно представяне, тъй като тяхното място в словесната ни история е неоспоримо, а важността за културната ни памет – неотменима.

Радиоварианът, който ще чуете, обаче може би заслужава няколко думи. Преди всичко той изненадва днес, повече от половин век от създаването си, със своето съвременно звучене, което напълно заличава отстоянието между епохата на неговото създаване и съвремието на слушателите днес. Това до голяма степен се дължи на литературното майсторство на Иван Вазов и дълбинното му познаване на българската душевност, но и на таланта на звездната плеяда артисти, взели участие в драматизацията. Атмосферата на радиопроизведението е плътна и оставя вярна на повестта, така че няма как и вие да не се потопите за час в комичния, но и трагичен свят на Вазовите герои. Чичовците остават все така истински, живи и близки, а чрез уголемяващата лупа на иронията ни показват, че всеки от нас носи в себе си частица от тях.

Едва ли има по-подходящ момент да си ги припомним от празничния ден, в който честваме нашата култура и писменост.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15