Когато честваме 11 май – денят на светите равноапостоли Кирил и Методий, и 24 май – празникът на нашата просвета, култура, азбука и книжовността, тръгнала от делото на първоучителите, продължена от учениците им, прегърната и отгледана от България и просветила много славянски и неславянски народи, си припомняме, че сме „държава на духа“. Така беше нарекъл страната ни големият руски учен академик Дмитрий Лихачов.
Извън празничната приповдигнатост обаче все повече си даваме сметка, че духът е притиснат до задушаване от материята в един все по-унифициран и комерсиализиран свят. Опасяваме се, че консуматорският манталитет и бездуховността водят до задънена улица и се опитваме да дадем на децата си друга перспектива. Как обаче да го направим, а и знаем ли точно какво искаме да постигнем. По нееднократно проиграван в последните десетилетия „механизъм“ всеки дефицит в обществото ни се компенсира с въвеждането на нови дисциплини, „задължителни“ литературни произведения, още учебници и помагала за учениците. Ако с това чиновниците си измиват ръцете, поне родителите би трябвало да си дават сметка, че времето и енергията на децата не са безпределни и че измиването на ръце не върши работа.
Как стои въпросът с духовността. Дали въвеждането например на религията като учебен предмет с отделни часове, учебници и помагала ще направи рожбите ни по-духовни. Нека първо уточним какво означава духовност, това набор от знания и умения ли е, „компетентности“, според последната мода в речника на просветното министерство. Или нещо повече и от по-различно естество като нагласи, ценности, светоглед, способност за самостоятелно мислене, диалог, начин на живот, поведение… Може ли в отделен час в парцелираното на учебни предмети образование, в училището, организирано по наследен от миналите два века авторитарен модел, да се „изучава“ духовност. Тези въпроси задаваме в рубриката „Всичко за образованието“ на преподавателката по философия в 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София и председателка на Асоциацията на преподавателите по философия Теодора Тодорова. Чуйте отговорите ѝ в записа.
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg