Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Подцененото сетиво

Снимка: Pixabay

В годината на изолация като че ли преоценихме значението на докосването – донякъде най-пренебрегнатото сетиво. Защо пренебрегнато ли? За всяко друго човекът е развил отделна сфера – музиката е създадена за наслада на слуха, живописта и скулптурата радват очите, за вкуса и обонянието се грижат фината гастрономия и парфюмерийната индустрия. Като че ли допирът е единственото сетиво, за което липсва отделна сфера на стимулация.
Има и друго – останалите четири сетива: зрението, слухът, вкусът и обонянието се намират близо до командния център – мозъка. За допира отговаря най-големият орган в тялото ни – нашата кожа. Тя хем ни осигурява естествена преграда и бариера, същевременно чрез нея получаваме емоционален контакт, обич и грижа от най-ранна възраст.
Колко важен и благотворен е контактът до кожата на майката се вижда ясно при метода „кожа в кожа“ или Кенгуру грижа, при който недоносените бебета и децата с увреждания се поставят върху гърдите на майката и там, вместо в кувьоз, преживяват критичния за адаптацията си период.
Кенгуру грижата се появява през 1978 г. в Богота, Колумбия поради липса на кувьози и легла, а в момента се прилага по цял свят, плахо и постепенно дори у нас. Повече за Кенгуру грижата и ползите от нея за бебето и майката, разказва д-р Бояна Петкова.


Как реагира мозъкът ни на сензорната информация и кои усещания активират отделянето на така любимия на всички ни окситоцин, разказва младият учен Богомил Пешев и подчертава нещо, което си струва да помним: „Ние сме господари на биологията си. Генетичният фактор е много важен, но не той определя поведението ни, ние имаме свободата да го изграждаме сами.“


Ние сме социални същества и докосването играе толкова базисна и съществена роля във взаимоотношенията ни, че си дадохме сметка за това, едва когато го изгубихме по време на изолацията. За всичко онова, което предаваме и получаваме чрез допир, разказва психолога Андрей Ганев.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42