Домовете нямат достатъчно много стени и душите – достатъчно стаи, за да бъдат подредени талантливите творби на българските художници. Като че българските колекционери – с целия си ентусиазъм и възможности – не са от ръста на това поколение ярки български художници. Те работят в момента, въпреки всички условия, и произведенията им ги представят на европейската и световна цена на изобразителното изкуство – те са в редиците на най-добрите.
„Понякога в някакъв момент“ се нарича новата графична серия в галерия „Депо“, представена от художника Живко Мутафчиев. "Артефир" гостува в ателието на художника, който разказа за своите графики и за своите мисли:
Предистория на експозицията
"През 2017 г. бях поканен от Стоимен Стоилов да участвам в 10-ото Триенале на графиката в Шамалиер, Франция (10 Triennale Mondiale de l’Estampe, Chamalieres). На този форум имах удоволствието и честта да получа наградата на публиката, както и персонална покана за самостоятелна изложба на следващото Триенале, което трябваше да се състои през 2020 г. За периода 2017–2020 г. изработих серия графики, изпълнени в техника алография (литиграфия върху алуминий), с които да се представя на тази изложба. Поради така създалата се обаче епидемична обстановка, както много други, и това събитие бе отложено с една година. Показах тези графични серии на моя колега и приятел Васко Славков, който веднага ме покани, да покажа тези неща в уютното пространство на галерия Depoo."
И стената – обект в графичната изложба
"Да, идеята е, че една изложба не е само показването на картините, тя е едно организирано пространство – начин на подреждане, групиране на пространството, участие на отделните елементи в самото интериорно пространство... Тази тъмна стена срещу входа на галерията ме подтикна да включа част от моите "имитации на текстове" – фрагменти, знаци, символи. В почти всичките ми работи тези т.нар. "текстове" ги има. Това е по-скоро разбиване на самата плоскост на картината, създаване на друг план, вкарване на допълнителна динамика на картината."
Между живописта и графиката
"Не мисля, че един художник трябва да се ограничава само в една техника или специалност. Мисля, че винаги едното допълва другото. Обичам да сменявам материала, защото той вече ми дава друга посока на мислене... Ако човек започне да прави едно и също, става много добър по отношение на занаята, обаче започва да се изсушава. Изкуството трябва да бъде забавление, не страдание."
Цветът
"Цветът е нещо много основно в графиката. Обичам и в живописта, и в графиката силния цветен акцент, който дава съвсем друго звучене и настроение на самата работа."
Миграцията на образи
"Имам си любими теми, символи, обекти... Композирайки ги по някакъв начин, художникът се опитва да направи едно цялостно организирано пространство. Такова е и развитието на изкуството – тръгвайки от рисуването на образи, след това идеята за образи, след това – идеята в чистия вид на идея, която носи определено послание е навежда на някакви мисли."
Кога една картина е готова да излезе от ателието
"Просто го усещам. Има една динамика, някаква експресия. Винаги съм се стремял да има момент на една незавършена свежест – да не е всичко изпипано докрай. Това се получава понякога с повече работа, отколкото ти трябва да го завършиш. При литография понякога се налага да започнеш отначало..."
Terra incognita
"Моята Terra incognita е в главата ми. Самият факт, че художниците постоянно някъде нещо търсим и се ровим, това е интересното в нашата работа. Винаги ми е интересно да преоткривам нещата."
Снимки – Антонио Георгиев Хаджихристовъ, предоставени от Живко Мутафчиев и галерия "Депо"
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Живко Мутафчиев е роден през 1967 г. в Айтос. През 1986 г. завършва Художествена гимназия в Казанлък, а след това Художествена академия в София в класа на проф. Стоян Стоянов. Художникът работи в областта на живописта и графиката, като участва в множество изложби в България и чужбина. Работи с галерии в Германия, Франция, Холандия, САЩ, където представя самостоятелни изложби и участва в общи експозиции. От 1993 г. е член на фондация “Taylor”, Париж.
Негови творби са собственост на Националната художествена галерия – София, на Музея за модерно изкуство във Фонтенбло – Франция, частни колекции в Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Холандия, Белгия, САЩ, Великобритания, Русия, Испания. През 2006 г. печели първа награда в конкурс на тема "Комуникация", обявен от Телеком “HTP” и “Sparkasse Hannover” и “Kreissparkasse Peine” – Германия.
2010 – Еxcellent prize на IV Международна изложба екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2011 – Еxcellent prize на V Международна изложба екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2012 – Втора награда на Международна изложба екслибрис от Art Gallery ZiAn, Пекин (Китай);
2017 – Наградата на публиката на X Международно Триенале на графиката Chamalieres
Живее и работи в София.
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсиа Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
В епизод 587. "Трамвай по желание" дава пространство на Драматичен театър "Гео Милев" – Стара Загора. Конкретен повод е премиерата на спектакъла "Швейк през Третата световна война" – драматизация по знаменития роман на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". "Добродушният герой на Ярослав Хашек се пренася в..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга Токарчук. Полската писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка Олга Наво́я Тока̀рчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Тя е носителка на..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg