Домовете нямат достатъчно много стени и душите – достатъчно стаи, за да бъдат подредени талантливите творби на българските художници. Като че българските колекционери – с целия си ентусиазъм и възможности – не са от ръста на това поколение ярки български художници. Те работят в момента, въпреки всички условия, и произведенията им ги представят на европейската и световна цена на изобразителното изкуство – те са в редиците на най-добрите.
„Понякога в някакъв момент“ се нарича новата графична серия в галерия „Депо“, представена от художника Живко Мутафчиев. "Артефир" гостува в ателието на художника, който разказа за своите графики и за своите мисли:
Предистория на експозицията
"През 2017 г. бях поканен от Стоимен Стоилов да участвам в 10-ото Триенале на графиката в Шамалиер, Франция (10 Triennale Mondiale de l’Estampe, Chamalieres). На този форум имах удоволствието и честта да получа наградата на публиката, както и персонална покана за самостоятелна изложба на следващото Триенале, което трябваше да се състои през 2020 г. За периода 2017–2020 г. изработих серия графики, изпълнени в техника алография (литиграфия върху алуминий), с които да се представя на тази изложба. Поради така създалата се обаче епидемична обстановка, както много други, и това събитие бе отложено с една година. Показах тези графични серии на моя колега и приятел Васко Славков, който веднага ме покани, да покажа тези неща в уютното пространство на галерия Depoo."
И стената – обект в графичната изложба
"Да, идеята е, че една изложба не е само показването на картините, тя е едно организирано пространство – начин на подреждане, групиране на пространството, участие на отделните елементи в самото интериорно пространство... Тази тъмна стена срещу входа на галерията ме подтикна да включа част от моите "имитации на текстове" – фрагменти, знаци, символи. В почти всичките ми работи тези т.нар. "текстове" ги има. Това е по-скоро разбиване на самата плоскост на картината, създаване на друг план, вкарване на допълнителна динамика на картината."
Между живописта и графиката
"Не мисля, че един художник трябва да се ограничава само в една техника или специалност. Мисля, че винаги едното допълва другото. Обичам да сменявам материала, защото той вече ми дава друга посока на мислене... Ако човек започне да прави едно и също, става много добър по отношение на занаята, обаче започва да се изсушава. Изкуството трябва да бъде забавление, не страдание."
Цветът
"Цветът е нещо много основно в графиката. Обичам и в живописта, и в графиката силния цветен акцент, който дава съвсем друго звучене и настроение на самата работа."
Миграцията на образи
"Имам си любими теми, символи, обекти... Композирайки ги по някакъв начин, художникът се опитва да направи едно цялостно организирано пространство. Такова е и развитието на изкуството – тръгвайки от рисуването на образи, след това идеята за образи, след това – идеята в чистия вид на идея, която носи определено послание е навежда на някакви мисли."
Кога една картина е готова да излезе от ателието
"Просто го усещам. Има една динамика, някаква експресия. Винаги съм се стремял да има момент на една незавършена свежест – да не е всичко изпипано докрай. Това се получава понякога с повече работа, отколкото ти трябва да го завършиш. При литография понякога се налага да започнеш отначало..."
Terra incognita
"Моята Terra incognita е в главата ми. Самият факт, че художниците постоянно някъде нещо търсим и се ровим, това е интересното в нашата работа. Винаги ми е интересно да преоткривам нещата."
Снимки – Антонио Георгиев Хаджихристовъ, предоставени от Живко Мутафчиев и галерия "Депо"
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Живко Мутафчиев е роден през 1967 г. в Айтос. През 1986 г. завършва Художествена гимназия в Казанлък, а след това Художествена академия в София в класа на проф. Стоян Стоянов. Художникът работи в областта на живописта и графиката, като участва в множество изложби в България и чужбина. Работи с галерии в Германия, Франция, Холандия, САЩ, където представя самостоятелни изложби и участва в общи експозиции. От 1993 г. е член на фондация “Taylor”, Париж.
Негови творби са собственост на Националната художествена галерия – София, на Музея за модерно изкуство във Фонтенбло – Франция, частни колекции в Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Холандия, Белгия, САЩ, Великобритания, Русия, Испания. През 2006 г. печели първа награда в конкурс на тема "Комуникация", обявен от Телеком “HTP” и “Sparkasse Hannover” и “Kreissparkasse Peine” – Германия.
2010 – Еxcellent prize на IV Международна изложба екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2011 – Еxcellent prize на V Международна изложба екслибрис Fu Xian Zhai, Шанхай (Китай);
2012 – Втора награда на Международна изложба екслибрис от Art Gallery ZiAn, Пекин (Китай);
2017 – Наградата на публиката на X Международно Триенале на графиката Chamalieres
Живее и работи в София.
"Живко Мутафчиев е един от най-отличителните съвременни български художници. Безспорен майстор на рисунката, на графиката, на експресията, на колорита, той е автор, който обича да експериментира във всички техники, развивайки автентичния си стил и фин живописен усет. Индивидуалността му е уникална, а стилът му разпознаваем и бързо завладява вниманието на зрителя. Живко Мутафчиев рисува на границата на реалното и абстрактното. Създава светът на своите герои, използвайки всички нюанси при разлагането на цветовете, а контрастите засилват усещането за движение и различните емоционални състояния, които иска да внуши. Мутафчиев като един съвременен драматург пресъздава многопластови сюжети на своя герой с визуално усещане за голяма динамика, алегорично загатнато самовглъбяване с препратки към други пространства. Авторът кинематографично фокусира вниманието ни върху изследването за индивидуалните чувства на героите му, преживяващи различни житейски ситуации, на пръв поглед обикновени, но същевременно издаващи емоционална дълбочина", казва за него Виктория Митева.Изложбата "Сапунено цвете" на младия фотограф Рослана Дамянова разказва за сложните човешки взаимоотношения в едно българско семейство и силата на любовта и прошката. Фотографският разказ разкрива едно сложно пътуване към нашите корени, което помага да превъзмогнем страховете си и да се изправим смело пред емоционалните спомени, неизказаните думи и..
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg