Отворена наука и споделено знание – как се справя България

Какво е отворена наука и споделеното знание? В определението за “отворена наука“ се казва, че е обобщаващо понятие за движението, което цели научните достижения и резултати да бъдат достъпни за всички любознателни хора и професионалисти. Обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват работните си дневници, улесняването на научната работа и публикуването на научни знания като цяло. Какво е значението на тази споделеност?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Венелин Терзиев:

“Движението за отворена наука води началото си още от ХVII в., когато се появяват първите научни списания и когато е налична обществената необходимост от достъп до научното знание. В съвременното ни общество научното знание е особено важно. А отварянето на науката – дважди по-важно.

Науката не може да бъде самоцел или просто да създава продукт за себе си, а трябва да бъде полезна на обществото. За да бъде полезна на едно общество и неговото развитие, трябва да бъде общодостъпна. Достъпът до знанието, нужните открития, е особено важен.

В тази посока са и националните виждания – Българският портал за отворен достъп до научната информация, който се създаде към Националния център за информация и документация и пряко кореспондира с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България 2017-2030 г.“

Условията у нас

“Движението за отворена наука преминава през различни етапи в своето развитие в годините. Много отдавна, преди да тръгнем да създаваме Българския национален портал за отворена наука, то съществува. На разположение са различни научни интернет и други платформи, където учените от целия свят споделят своето знание – публикуват изследвания, разработки, дори преди официалното им публикуване в научните списания.

В България може би със закъснение се дава възможност на всички онези изследвания, които се финансират с публични средства, или по-скоро задължения, да бъдат общодостъпни. За всички, които се занимаваме с това, е ясно, че част от научните изследвания се публикуват в специализирани издания. Особено тези в реферираните системи, които са със закрит или платен достъп. Те достигат до твърде малка част от общността ни, до хората, или до тези, които се интересуват от това.

Достъпността на научното познание е особено важна, споделянето му с околните. Този портал е добро начало, но съвсем недостатъчно, за да достигне до обществото и до аудиторията с потенциални ползватели.“

Изискването за публикации в реферирани издания

“Този регламент бе поставен с изменение в Закона за развитие на академичния състав. Хабилитационните процедури и докторските степени биха могли да се регистрират или да придобият своето национално значение единствено и само при покриване на определени критерии. Това е важно, но трябва да оценим, че публикациите на български език за световната общност са съвсем недостатъчни, като се има предвид, че българският език е ограничен като ползване и възможности. И може би изследванията на българските учени трябва да имат повече възможности да бъдат споделяни. Но съм убеден, че изследванията на българските учени трябва да имат своето място в тези световни издания, защото иначе ще вървим няколко пъти по-надолу от съизмерима държава като Гърция, или пък ще разчитаме единствено и само на българския научен капацитет, който формира БАН, което е две трети от общия научен капацитет.“

Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. д-р Андрей Захариев, декан на Факултета по финанси в Стопанската академия в Свищов.

“Отворената наука следва да се разбира като публично достъпна наука и публично достъпни резултати от научни изследвания. Това е научна продукция във вид на статии, студии, доклади, монографии, която всеки заинтересован може да прочете, да види на хартиен или файлов носител, но и най-важното – да я оцени.

В едно от разбиранията на ЮНЕСКО таксономията на отворената наука освен обоснования от достъп до научна продукция се включва достъпен хардуер и софтуер, достъпни бази данни. Защото без данни науката понякога губи своите качества. Достъпни процедури да се оцени качеството на тази наука, също така и достъпна научна инфраструктура. Не на последно място, тук включвам и отворените образователни ресурси, които са под юрисдикция на висшите училища.

Тук допълваме и ангажираността на обществеността, политиците, медиите и самата държавна администрация, в каузата за отворената наука. В по-обхватни изследвания се слага акцент и върху ключовото място за финансирането на тази наука. И не на последно място, подкрепата на правителството, в българския случай Министерство на образованието.“

Порталът за отворена наука

“Порталът прави следното, той извлича метаданни от институционални хранилища с отворен достъп в Република България. В случая това са 23 институции, които имат такива хранилища. Сред които основно висши училища. Радва ме фактът, че лидер в тези институции на споделени знания е висшето училище, в което работя – Стопанската академия.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.