Отнасяй се с другите така, както би искал те да се отнасят с теб – на това правило се подчиняват добрият стил на живот и всички кодове на поведение в обществото. Етикетът и протоколът са зависими от мултикултуралните традиции и обичаи, свързани с бизнеса и общуването. Те съчетават традиции, логика, грамотност, удобство и учтивост и са плод на много сериозна подготовка. На много, много четене и желание да живееш елегантно и с мъдрост.
Етикетът е възникнал в най-висшите слоеве на обществото. Първоначално в Италия, а след това самото понятие получава популярност във Франция от Луи ХІV, който въвежда правилото при приеми в кралския двор на гостите да се раздават картончета с правила за поведение. Днес обаче етикетът е за всички, осъзнали, че човек винаги ще бъде посрещан (а и изпращан) по начина, по който той е избрал да се представи.
Добрите обноски са предпоставка за успех във всяко едно отношение. Те те отличават от конкуренцията в бизнеса и водят до повече контакти. Изграждането на маниери на поведение, личен стил и имидж кара човек да се чувства уютно в различните социални среди.
Швейцария е пример за страна с утвърдени традиции в обучението по етикет и протокол. В миналото около Женевското езеро е имало близо 60 елитни частни училища за добри обноски. Сред най-известните възпитанички на т.нар. швейцарски „финишинг“ училища са принцеса Даяна и Карла Бруни. В момента е останало само едно такова учебно заведение, което обаче се е превърнало в световна емблема. През последните години най-силен интерес към придобиването на добри маниери и добър вкус има в Китай. През 2013 година там се създава първата школа за добри обноски.
Зародил се в Европа, етикетът с днешна дата се развива предимно в Източна Азия и Америка. И все пак, у нас също се наблюдава завръщане към ценностите на възпитанието, което е важен отличителен обществен белег, и към знанието как да се държим така, че да бъдем приятни за околните. Като почти 99% от тези, които искат да овладеят протоколното познание и правилата на вежливостта, са жени.
Етикетът говори за галантно поведение, за подходящо и неподходящо, за визия, която е не по-малко важна от умението да общуваш, за богата обща култура и за съобразяване със средата, в която се намираш, за малките разговори, които изкискват голямо изкуство, за постилане на червен килим, но първо към себе си, а и за културата на хранене. Той е осъзнатото умение, което ти помага да водиш политика и което те доближава до социалната същност и култура. Протоколът, който в България е облечен със закон, пък е най-добрият инструмент на дипломацията. Той е езикът на съвременните управленски елити и побира в себе си техниките за международна учтивост. А именно учтивостта, наложена със сърдечност, е в основата на етикета и протокола. Ако някога те са целели да подчертаят превъзходството на високопоставените, то днес се стремят да улеснят общуването.
Класическият етикет и протокол и вежливите форми на поведение, които принципно доказват, че всъщност вторите седем години на човек са тези, който го формират, са още по значими в условия на криза или пандемия, в каквато светът живее вече повече от година. Те дават препоръки за това как да се държим, когато има дистанция в общуването между хората.
В подкрепа на всичко това в „Какво се случва“ се включиха Анатолий Пазийски, старши дипломат от кариерата, дългогодишен началник на отдел „Вътрешен протокол и церемониал“ в Администрацията на президента, а сега началник на Дирекция „Държавен церемониал“ към МВнР, който разказа за държавния протокол, етикет и правила на поведение, и Мария Касимова-Моасе, преподавател по бизнес протокол и етикет, която сподели тайните на добрия стил, умението за водене на разговор и овладяването на изкуството на бизнес етикета. Както и Нели Попова, кореспондент в Женева, която говори за елитните „финишинг“ училища в Швейцария и придобиването на знания по добри обноски.
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg