Глобалното затопляне и свързаните с него ефекти са били известни на учените от над два века, макар че обществото относително отскоро се сблъска с тревожните данни за промените в климата в следствие на човешката дейност.
Ранните експерименти в атмосферната наука дават възможност по-достъпно и нагледно за разберем сложните процеси зад промяната в климата.
Сред първите учени, които очертават връзката между парниковите газове и затоплянето на атмосферата, е жена – Юнис Фут, поборничка за женски права и учен-аматьор.
През 1850 Юнис Нютън Фут прави забележително откритие, свързано с парниковите газове, което помага създаването на основите на днешната наука за климата.
Находчивият експеримент на Фут включва две стъкленици, съдържащи влажен въздух и въглероден диоксид. Тя слага в тях термометри и ги оставя на слънце.
Изследването ѝ показва, че цилиндърът с влажен въздух се загрява по-бързо от този със сух, а този с въглероден дикосид се затопля още повече, а и когато се сложи на сянка, му е нужно повече време, за да се охлади.
В бележките си тя пише, че „ако по някаква причина в определен период от историята въздухът се смеси с въглероден диоксид в по-голямо количество, ще се стигне до повишаване на температурата.“
За историята на климатичните изследвания разказва Христо Панчев, доктор по информационни науки с интерес в областта на ролята на човешкото поведение в антропогенната промяна в климата, който публикува обзорен материал за последните два века на климатичната наука в „Климатека“.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg