Приобщаваща образователна среда – амбиция и реалност

Приобщаващата образователна среда е една от най-актуалните и сериозни теми на съвременното образование. Напът ли сме да достигнем основната идея на приобщаващото образование?

Темите коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Неда Балканска, специалист в областта на специалната педагогика и логопедията.

„Методът Монтесори и приобщаващата образователна среда” е последната книга на Неда Балканска.

Ключова ли е ролята на играта?

“Идеята за книгата се породи именно от промените, които настъпиха в образователната ни среда в последните години. И най-вече с приемането на Закона за приобщаващо образование. Това поставя учителите в една нова позиция да работят с много разнородни деца, защото съставът на класната стая се промени драстично през последните десетилетия.

Наред с децата със Специални образователни потребности има и много деца в т.нар. “норма“, които също се различават и имат по-специални потребности от останалите. Задачата на масовите учители наистина не е лека. С традиционния стил на преподаване, с който те успяваха през последните десетилетия, вече е невъзможно да се справят в новите условия. Това породи идеята за комбиниране на Монтесори методите и техники на работа, които биха могли да бъдат полезни в новите приобщаващи условия.

Все още не мога да кажа, че сме достигнали основната идея на приобщаващото образование. Това наистина изисква много ресурс, не само финансов. Изисква промяна на мисленето на специалистите и желание за реализиране на тази промяна в практиката, което е един сложен и труден процес. Знаете, че зоната на комфорта винаги е за предпочитане, дори и да не дава най-добрия резултат. Излизането от тази зона винаги е свързано с една вътрешна съпротива, която сега се опитваме да преодолеем.“

Деца със слухови затруднения

“Децата със слухови нарушения са част от приобщаващата образователна среда. Иска ми се да не делим децата, които се обучават в специалните училища, защото тези училища също трябва да са част от приобщаващата образователна среда. Доскоро се говореше за общообразователни и специални училища, а всъщност сега всичко влиза в тази система на приобщаващи условия.“

Легализиране на българския жестов език

“Това беше венецът на една дългогодишна борба. Първо, да се уточни в нашата държава какво е това жестов език. Това отне години. В последните години започна официалното научно изследване на езиковата система на българския жестов език. Всъщност ние досега не я познаваме. Смятам, че когато завърши това мащабно изследване, което отнема и много време, да се опознае езикът от всичките му страни, смятам, че може да бъде полезно за много от групите на децата със специални образователни потребности както в тяхната терапия, така и в обучението им. Това, което се прави в света в последните десетилетие, е прилагането на езика на жестовете в масовата класна стая при деца в норма.“

Специалисти по специална педагогика

“Смятам, че когато има едно достойно възнаграждение, с достойно отношение към тези специалисти, се прояви в нашето общество, много повече млади хора ще бъдат мотивирани и с желание да се насочват към тази професия. Която действително е много хуманна и не се научава, има неща, които човек трябва да носи в себе си. Педагогът се изгражда като специалист, за да прилага различни методи на работа, но отношението към децата, тактът и това да усещаш във всеки един момент детето и да знаеш как да постъпиш, това трудно се научава, ако човек не го носи.“

Отражение на дистанционното обучение

“Изключително притеснена съм от това положение, което първоначално беше временно. Ще започна с една мисъл на Мария Монтесори, която определя статичното дете за проблемно. Като в случая тя има предвид децата в традиционните класни стаи. А тук всъщност виждаме извън техния предел и увеличаваме статичното положение на децата в още по-голяма степен. Това ще се отрази и психически, и физически на децата, и социално, и емоционално.

Какви ще бъдат последиците, ми е трудно да прогнозирам, защото не мога да прогнозирам колко още ще продължи това положение. Колкото по-дълго във времето продължи тази дистанция между децата, толкова по-дълготрайни ще бъдат и последиците.“

Електронна среда и приобщаващо образование

“По отношението на приобщаването от социална гледна точка налага изключително голяма дистанция. Не си представям приобщаването в онлайн вариант. Може би и ние все още не сме настроени на тази вълна да приемем, че това е тенденцията и съответно да търсим някакви варианти да приобщаваме децата в дистанционна форма.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Севделина Джонгарска, директор на Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. Дечо Дечев“, също коментира темата в “Нашият ден“

“Обучението в електронна среда при нас започна доста плавно, тъй като имахме доста добри практики в дигитализацията на учебния процес. Преди ситуацията с пандемията. Основните проблеми са с това, че децата са от цяла България и не навсякъде интернетът е достатъчно добър. Както и недостигът на електронни устройства.

Компенсираме проблемите, като използваме телефони, различни платформи, така че децата да не губят. Предвидили сме и компенсаторни механизми като обучения чрез проекти и чрез извънкласни дейности.

Друго, което е важно да се каже в този момент, е, че често и родителите, и децата се нуждаят от психологическа подкрепа. При нас тя се предоставя непрекъснато. Имат достъп до колегата психолог, който помага както на децата от нашето училище, така и на тези, които се обучават в общообразователни училища и детски градини.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.