Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Николай Поппетров:

Защо е избрана датата 3 март

Николай Поппетров
Снимка: Емил Николов

Защо 3 март е избран за Националния празник на България и как се е отбелязвала тази дата преди 9 септември 1944 г. ?

Проф. Николай Поппетров от Институт по история към БАН коментира темата в “Артефир“

“В обществото няма единомислие около приемането на датата 3 март (б.р.), защото така е зададена матрицата. Всъщност 3 март не е наложен и изобщо денят на Освобождението, който по стар стил не е 3 март. Не е заложен в националната памет като такава забележителна дата, защото са били други приоритетите на обществото след Освобождението. Отношението към Русия е показано по друг начин. Да се издигне един храм-паметник в Търново, после става в София – „Св. Александър Невски„, за да стигнем до националния паметник на връх Шипка.“, казва той и допълва:

“И по друга причина разбира се. България е монархия една част от официалните празници са свързани именно с монархическата традиция – рожден ден, имен ден на монарха и т.н. Това влиза в националния празничен календар. “

“Да не забравяме, че при комунистическия режим 3 март беше подценен силно и изведен почти от календара в определени моменти. Така че няма как да има трайно значение в националната памет.“

“Българската държава се появява на европейската карта на 3 март. Фиктивно казано, нито една дата в историята не е абсолютно точна, освен дати на смърт и на раждане, които могат да се потвърдят с документи. Дотогава няма такава държава. Защо да не приемем това?!“

Разговора с проф. Поппетров можете да чуете от звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виенски бал 2025 в София

Проф. Румен и Мария Нейкови: Всичко е валс

Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..

публикувано на 24.02.25 в 16:41

Импулсът в мен: Вреден ли е смартфонът

Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..

публикувано на 24.02.25 в 15:26

Боровинки под Балкана

Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..

публикувано на 24.02.25 в 14:45

Архитектурата е неизбежна: Защо критиката е от съществено значение?

В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..

обновено на 24.02.25 в 10:56

Утопията е антиутопия

Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..

публикувано на 24.02.25 в 10:30