Какво ни казва мартеницата и първомартенската обредност?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Георг Краев
“Мартеницата е онова чудо, което ни прави българи. Без мартеницата не съм уверен, че щеше да го има онзи огън на българското, който звучи във всичко, включително и в днешното суникакво българско съществуване. Казвам суникакво, защото не се пазят стойностите на фолклорната ни култура. Как се е съхранила мартеницата за мен е чудо. И то едно радостно чудо, много съм доволен, че увиването на бялото с червеното поражда чудото на българското семейство.“
“Българинът уважава и цени семейството си. А то е – дом, земя и разбира се много деца. Всичко това се крие в значенията, които носи мартеницата. Всъщност мартеницата срещаме много по-рано. През първата брачна нощ, когато все още е имало девствени жени и те са ценели своето чудо, своя дар. Те са дарявали своето девство в името на своя род и семейство.“
“Фолклорът е една чудесия, на която за съжаление ние гледаме с очите на четящия човек. Фолклорът е устна култура, т.е – как българинът с помощта на думането на словото опитомява нещата около себе си. Връх е именно тази мартеница, защото имено българският фолклор е пронизан от бялото и червеното. Бидейки словесен той е семиотичен, знаков. Той не е буквален в своето разбиране, когато ние говорим за апотропей, за предпазващия символ на мартеницата.“
“Тези бяло и червено, увити, че и завити около себе си, са онази нишка, онзи стожер на българщина, който ни прави малко по-шантави от другите европейци, малко по-различни. Но от друга страна ние много държим да не бъдем различни и се правим на онова, което не сме. “
Разговора с Георг Краев можете да чуете от звуковия файл.
Ако на 1 март в Израел срещнете някой, който е закичен с мартеничка, със сигурност той е или българин, или молдовец, или румънец.
В Хайфа дори има празник на мартеницата в центъра на завърналите се от чужбина евреи. Празникът е организиран не от българи, а от молдовци. Това казват Феня и Искра Декало от Израел, които подготвиха среща с бесарабската българка Наташа Иванова и с Рут Леви, дългогодишна служителка в Министерството на образованието и науката в България. След пенсионирането си тя учителства с децата на преселниците от България в Израел.
Срещата с двете можете да чуете от звуковия файл.
Как хората пред една от сергиите в Кюстендил коментират символа на мартеницата?
“Символизира здраве и късмет, най-вече здраве. Това е едно старо българско поверие, българска традиция, така е останало във времето и трябва да я следваме.“
“Има най-различни поверия, но това е за здраве и за берекет. Идва пролетта и всичко започва.“
Гласовете на хората можете да чуете от звуковия файл.
Деветнадесетата световна среща на българските медии, традиционно организирана от БТА, се проведе в Одеса, Украйна, между 18-21 юни, под мотото "Медии и общност". Наред с много срещи на различни нива, наред с посещението на ключови места, градове и села, свързани с българите и историята им в Украйна, бяха сключени договори и подписани меморандуми за..
Регионалният исторически музей в Разград кани всички деца да се включат в образователната програма "Приключения в Абритус". Инициативата се организира за трета поредна година и е насочена към учениците от първи до пети клас от лудогорския град и техните връстници, които ще са на гости в района през лятната ваканция. Заниманията ще се провеждат в..
На 1 юли Православната църква чества деня на свети безсребреници Козма и Дамян, а в народния календар този празник е известен като свети Врач. Светите братя са наричани безсребърници, защото за своите лечебни услуги не искали нищо в замяна, освен да бъдат благочестиви християни. Култът към братята лечители е развит в Източната Римска империя, където се..
Минала през множество превратности Христовата Църква успява да оцелее, пазена от Св. Дух, пребиваващ в нея. В историята ѝ има тежки времена, в които вражески сили се надигат срещу Църквата и учението ѝ. През тези години изповядващите Христос търпят гонения и жертват живота си в Негово име. Всеки ден от църковната година е посветен на един или..
Руската федерация забрани две български медии и още 79 от ЕС да се разпространяват на територията ѝ. За България това са вестник "24 часа" и неговият сайт 24chasa.bg, както и новинарският сайт Mediapool.bg. Новината дойде от руското Външно министерство преди дни и е в отговор на решението на Европейския съюз да забрани руските медии – РИА "Новости",..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg