„Златната нишка, която ни свързваше с Дебюси, Равел и Форе се скъса завинаги” – с тези думи пианистът Святослав Рихтер отбелязва сбогуването си с Маргьорит Лонг след нейната кончина през 1966 г. Доскоро известна у нас като Маргарита Лонг, легендарната пианистка не само е изпълнителка-сподвижница на френския модернизъм в края на 19 и първата половина на 20 век. Тя е талантлива педагожка и заедно с цигуларя Жак Тибо създава през 1943 г. един от най-престижните международни конкурси за изпълнители, който носи тяхното име.
Образът ѝ, нейният „шарм” и духовно излъчване ще оживим с разказа на пианиста Юрий Буков, имал щастието да учи при Лонг. В предаването ще се докоснете до нейното голямо клавирно изкуство с ценни архивни записи, които БНР притежава в своя Златен фонд. Сред тях са хитовите творби в репертоара ѝ: Концертът за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел (посветен на Лонг, която е и първата му изпълнителка) и Балада за пиано и оркестър от Габриел Форе.
Ще разлистим също мемоарите на изпълнителката, запечатали вълнуващите ѝ срещи с композиторите Клод Дебюси, Габриел Форе и Морис Равел. Придружени с проницателните анализи, които тя прави на някои от клавирните им произведения.
Лонг концертира до 1959 г. – тогава е на 85 години. Невероятно и щастливо дълголетие на сцената, на която дебютира на десет години с Концерта в ре минор от В.А. Моцарт. Съвременната френска музика е нейна кауза, активното сътрудничество и с композиторите Ерик Сати, Франсис Пуленк, Дариус Мийо, Жермен Тайфер, Бохуслав Мартину, Роже Дюкас и др. очертава огромния ѝ принос за утвърждаването на редица техни творби. За заслугите си Лонг получава Ордена на Почетния легион.
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Излезе една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици" от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..
"Имам неописуемо желание отново да напиша опера." Мечтата на Моцарт, изразена през 1777 г., най-накрая е изпълнена през есента на 1780 г., когато той получава поръчка от Мюнхен да напише голяма опера серия за предстоящия карнавален сезон. Превъзходството на Мюнхенския оркестър и темата, включваща конфликта между божествения закон и човешката страст,..
В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg