Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

“Пътеписи от Шашавия“ – объркани околосветски скитания

Как студентите в Макао интерпретират мултфилма "Ёжик в тумане", как си общуват учащи се и преподаватели в американските университети, как се живее в китайско общежитие, как се пътува в индийските междуградски автобуси, кога, ако си гражданин на бивша Югославия, се налага да запишеш като своя националност "Опел Кадет", за да добиеш легален статут... На тези и още много други въпроси отговор дават пътеписите от Америка, Китай и Индия на българската синоложка Румяна Чолакова. Всичко това четем в  “Пътеписи от Шашавия“. Пътепис, в който културно-географските топоси не са назовани със собствените им имена, но са лесно разпознаваеми.

В своите текстове за Китай тя неведнъж казва, че, попадайки там, осъзнава, че не може да разбере тази страна. Че не може да разбере какви точно са разликите между Източната и Западната култура. По някакъв начин авторът предава това свое объркване, което кореспондира дори и с илюстрациите в книгата, на Анжела Минкова, показващи малкия човек, пътуващ със своето вързопче в опит да проумее, да различи очертанията на чуждите места, в който е попаднал.

За променените географски имена

“Не ми се искаше да се четат буквално тези пътеписи, като репортаж-описание на местата, в които съм била. Второ, което също беше доста важно за мен, някак се притеснявах да не обидя някого. Защото не всички хора четат литературата като литература и биха приели някакво описание на собствената си страна като наплевателско. Не всички наименования са сполучливи, но накрая се бързаше, защото имаше срокове“ – казва Румяна Чолакова в “Артефир“.

“Бидейки ограничени в нашия социалистически свят, почти всички сме си създавали едни образи на Запада, които са, меко казано, идеалистични. Всяка държава е многопластова, многопланова. А ние всичко, което ни липсваше тук, сме го прехвърляли оттатък, без да мислим изобщо, че там има някакви също доста нелицеприятни неща. И в този смисъл идват и разочарованията.“

“Може би индийският разказ се е получил толкова смешен, защото аз съм се смяла сама на себе си и на собствените си идеализирани представи за мистичния Изток, за духовността, която свети там. Това съм тръгнала да търся, отивайки в Индия, и реалността ме шокира. Защото това беше моята първа среща с третия свят, която ме уплаши. Тогава си дадох сметка, че ние наистина сме били втори свят, не сме били първи, но не сме били и трети.“

Едно от най-ценните неща в разказите, като изключим брилянтното чувство за хумор, е докосването до различни култури и най-вече до тази на китайския Изток. Тя учи в Пекин. И всичко това, което е научила първоначално в Америка, след това го вижда на живо, сблъсква се с него.“ –  казва Красимир Илиев в “Артефир“ и допълва:

“Те не се опитва да анализира отсрещния и да го представи по някакъв начин. Това е характерно за европейския модел на мислене. Тя просто го описва и ни го дава, така че ние можем да го докоснем, той е толкова жив. Така мисли всъщност източният човек. Там няма опит да се рови надълбоко, а дълбочината идва от това – да се предаде усещането за другия, като пред себе си, четейки.“

Повече можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25