Излезе „Хранилка“ – дебютният роман на младия български автор Иван Комита. С поглед към света на богатите и известните, на модата и дрогата, на престъпността. Редактор е писателката Ина Вълчанова, която споделя, че е респектирана от всеотдайността на Иван Комита към писателския труд по време на общата им работа. „Винаги съм смятала, че българската литература страда от недостиг на добре написани жанрови романи. Този е такъв. Предричам му много читатели“.
Иван Комита познава добре света на шоубизнеса, той е пиар и журналист. Бил е главен букер на една от най-големите модни агенции у нас от близкото минало – „Ексграунд“. В разгръщането на сюжета на „Хранилка“ научаваме интересни факти за луксозни брандове коли, дрехи и аксесоари.
Главният герой в романа е син на крупен олигарх и собственик на най-големия български тютюнев холдинг. Той се оказва жертва едновременно на богатството и любовта, а цял живот над него тегне властта на баща му. В търсене на независимост и щастие, героят попада в капан, като приема за свой спътник италианската мафия.
Темата за прането на пари е една от най-интересните в „Хранилка“, а Иван Комита е благодарен за съветите на доц. д-р Боян Славенков – икономически съветник в кабинета на президента Жельо Желев. Достоверността е особено важна за главния персонаж на романа.
Сред първите читатели на книгата са журналистът Георги Тошев и психиатърът и бивш директор на Националния център по наркомании – д-р Пламен Попов.
„България на прехода. Елит и ъндърграунд. Светлина и сенки. Дебютният роман „Хранилка“ на Комитата е пъзел, който читателят подрежда. Динамично повествование, остър сюжет, герои, които (не)познаваме. В тази книга се оглеждат няколко десетилетия, които трябваше да ни променят. Успяха ли? Как?
„Хранилка“ е разказ за времето. История отвъд литературата. Размисъл за (не)състоялия се преход.“ – е написал Георги Тошев.
Димитрина Кюркчиева разговаря в „Артефир“ с младия автор Иван Комита за дебютния му трилър „Хранилка“.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg