На Балканите обичаме да спорим и сме готови страстно да се хвърлим във всяка тема, засягаща общото ни наследство. Кулинарната традиция не е подмината – кой държи авторските права над мусаката и къде става най-хубавата баница – тези теми са способни да предизвикат разпалени дискусии.
В едно обаче, балканците сме съгласни, готвим добре, имаме богата, колоритна и пъстра традиция - и точно тя е тема на академичен курс, предназначен за студенти от Масариковия университет в Бърно.
Идеята на д-р Елена Крейчова и нейните колеги е чрез храната да открехнат вратата към културата и традициите на Балканите, а интересът към курса не е само от студентите филолози, записали са се и изучаващи фармация, медицина, компютърни науки и др.
Идеята е през кулинарната традиция, студентите да опознаят културата и традициите, а и да се разсеят устойчиви централноевропейски заблуди като тази, че шопската салата се подправя със захар.
„Темата за балканската кухня има голям потенциал, по отношение на храната имаме какво да покажем и с какво да се гордеем“, смята д-р Крейчова.
Д-р Елена Крейчова е главен асистент в Катедрата по славистика към Философския факултет на Масариковия университет, Бърно, Чехия. Преподавател е по практически български език и чете лекционни курсове по старобългарски език, по теоретична граматика на южнославянските езици и по историческа граматика на славянските езици.
Научните ѝ интереси са в областта на сравнителното славянско езикознание, психолингвистиката, старобългаристиката, на теорията и практиката на превода, на обучението по български език като чужд. Автор на множество научни публикации по съпоставителното езикознание, на речници, на уеб базирани курсове за чуждестранни студенти българисти към Масариковия университет.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg