Доц. Вачкова: Какво знаем и какво не знаем за деня на св. Трифон

За невидимото в човешката култура от гледна точка на съвременността, съществува ли то, и ако съществува, защо не виждаме много нещата в културно-исторически план.

Темата коментира доц. Веселина Вачкова, историк и културолог, в “Нашият ден“.

“Разбира се, че съществува невидимото, но трябва да се направи веднага едно уточнение. Без това, което е невидимо в човешката култура, видимите изяви на културата, просто не биха съществували. Културата е една органична цялост и всеки опит да разделим мотивите, т.е невидимото от резултатите, т.е. видимото, водят само до едни много повърхностни, ако не и до много неверни изводи.“

“Да вземем днешния ден – какво знаем и какво не знаем за него“, пита още доц. Вачкова и посочва:

“Днешният ден, за повечето българи, които все още имат връзка със земята, е един ден, който до такава степен е свързан с културата им, че те дори не се замислят какво е точно и защо точно го правят днес. Днес е св. Трифон, както знаят всички. За масовия българин обаче, днес не е св. Трифон, а той е на четиринадесети, по стария календар, неизвестно защо се чества на четиринадесети. И голямата заигравка е – дали да честваме св. Трифон, или да честваме св. Валентин. Ето едно невидимо равнище на културата. Какво е това невидимо равнище? Ами, кой е направил така, че всички да мислим, че св. Валентин е наш празник, наша дълбока духовна традиция. Дори го противопоставяме на една чужда традиция, колко е чужда, това е съвсем друг въпрос. И същевременно българите в момента да спазват традициите, но да нямат достатъчно ясно представа какво е породило тези толкова силни традиции. Дали са само свързани с християнството, т.е с раннохристиянския мъченик Трифон, или имат далеч по-дълбоки корени“.

Объркването в празничния ни календар

“Без объркване, особено след години на такава закостенялост, просто няма как да се стигне до ново подреждане. Как се появява празникът Трифон Зарезан – той се появява с решение на партията през 1962 г., дотогава Трифон Зарезан няма. Има, разбира се, честване на св. Трифон по същия начин, по който се чества и Трифон Зарезан, и никой никому не е обяснил защо става така. Става така по ред причини, които са свързани с опит да се създава културно наследство на българите през 60-те и през 70-те, но това нещо с изкуствени мерки просто не се получава. За да видим как функционира тази празник, първото е най-елементарното – с какво ние свързваме св. Трифон, с какво църквата свързва св. Трифон и как се празнува празникът? Поначало във всеки празник най-основното е да видим кои са централните думи. В празника на св. Трифон има две централни думи – "лоза" и "вино". Това са две думи, с които до такава степен сме свикнали, че изобщо не се запитваме откъде и как са се появили в нашия език.“

Още любопитни подробности от етимологията на думи като – "вино" и "лоза", както и повече за образа на св. Трифон, можете да чуете от звуковия файл.