Два месеца преди изборите в България и два дни след като евродепутати за пореден път отправиха въпроси към българското правителство за собствеността и финансирането на медиите в България, Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в канадска комуникационна компания и създател на сайта „Медийно око“, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ как да различим политическата агитация и невярното съдържание както в традиционните медии, така и в социалните мрежи.
Нови сайтове и страници във фейсбук
Според Красимир Гаджоков създаването на нови сайтове и страници във фейсбук в навечерието на избори не е ново, но то „става опасно, когато зад тези сайтове и страници са анонимни. Така за никого не е ясно какви политически или обществени цели преследват те. Анонимността им ги прави безотговорни към последиците от написаното, към обществените настроения, които могат да създадат и сътресенията в обществото, които произтичат от такива настроения. Освен това, винаги когато наведнъж се появяват сайтове и страници с еднакво съдържание, което е критично към опозиционни на властта партии и сдружения, трябва да мислим за това, че са наети от някого. А ако в тези сайтове и страници езикът е абсолютно безкритичен към властта и са пълни само с хвалебствия към нея и премиера, тогава със сигурност можем да мислим, че са продукт на тази власт. “
Въпросите на евродепутатите за собствеността на медиите в Бълагрия
„Първо, регистърът, създаден в Министерство на културата по „Закона "Пеевски“, е в безобразно състояние и данните му не могат да се ползват нормално. Създадохме с колеги една търсачка „Бюро за разследваща журналистика и данни“, в която вкарахме данните от министерството и установихме, че от над 1100 сайта само 250 медии са регистрирали собствеността си в министерството. Доста ще им е трудно на европейските институции с този закон и начина, по който се спазва.“
Политическата агитация в медиите и социалните мрежи
„Политическата пропаганда и агитация най-лесно се открива в езика. Ако публикациите са изпълнени с отрицателни епитети и прилагателни, ако са каша полуистини и лъжи, които злепоставят политическите опоненти на властта или друга партия, то значи това си е чиста пропаганда. Но това издава липсата на аргументи, същност и силна теза зад това, което се опитваш да вмениш на хората. Затова и никога не може да видите в истинската разследваща журналистика прилагателни и епитети. Истинската журналистика борави с факти, данни и логични връзки, пак подкрепени с факти."
Показването на премиера във влак – като политическа пропаганда
„Традиционните медии най-често използват такива похвати, за да прокарват политически послания. Защо им е иначе да показват премиера, например във влак? Каква заслуга има той, какво е събитието, какво е забележителното му постижение, за да е новина това? Трябва да сме критични към това умишлено усилване от страна на медиите към такива новини. Защото в тези моменти е хубаво да знаем, че всъщност това е част от задължението на едно правителство – да се грижи за инфраструктурата или за нещо друго в държавата, а не повод за хвалба. В нормалните страни очакването на хората е правителствата да се грижат тези неща да работят без проблеми и следователно няма защо да се хвалят с такива неща, които са им задължение.“
ЕП и въпросите към прокуратурата
„Прокуратурата няма смелостта да засегне човек като премиера, просто няма смелостта. Колко пъти се имитираха разпити и т.н. И въобще не е трудно да се разбере чий е гласът или кой е снимал шкафчето с пачките. И това не е частен случай на опити на прокуратурата да разследват безуспешно премиера. Нито един от тези случаи не е завършил със сериозно разследване. Това е превзета държава, където властите не са независими. И не само това, ами вероятно си влияят една на друга. А назначеният контролиращ прокурор е просто формално назначение, което да замаже очите на европейските институции."
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg