Антоанета Райчева: Късметлийка съм, че участвах в оживяването на програма "Христо Ботев"

През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" среща с лица и гласове от програмата. 

Антоанета Райчева – тя е била репортер, редактор, водещ, отговорен редактор и продуцент „Култура“ и „Образование“ в програма "Христо Ботев" на БНР. Близо 40 години... Това е началото, когато програмата започва да говори на слушателя, вместо да чете текстове и да записва интервютата предварително, да им каже онова топло "Добро утро" и да им разкаже историята по човешки, а не стерилно.

Досег с Радиото

"Това беше преди около 40 години. Завърших радиожурналистика в СУ и копнежа ми беше да започна в Радиото. И то в програма "Христо Ботев". Голяма късметлийка съм, че участвах в оживяването на програмата, когато започнаха живи предавания, директни включвания... Нещо като ментори ми бяха Гинка Асенова и Ваня Лазарова. 

Най-сладки са ми спомените, когато бях репортер – почти 20-ина години. И водехме, и си репортерствахме взаимно – това сякаш са ми най-скъпите спомени от радиоработата. Хубави спомени имам от учителя си проф. Веселин Димитров, който ни обясняваше видовете репортажи. И от колегата и мой състудент и приятел Георги Василски. Репортажите му бяха като радиопиеси. Моят професионален радиоживот мина в неговата компания. 

Сутрешният блок

"В Сутрешния блок нямаше буквално политически сюжети. Ние разказвахме за общество, за култура, гледахме да сме и полезни, и интересни. После в програмата мощно навлезе музикалната журналистика. Висшият пилотаж с журналистически средства да се правят образователни предавания. Документалистиката влезе даже и в Радиотеатъра. След толкова години съм сигурна, че жанровете не са само по дефиниция – те може и трябва да се преливат взаимно. Песента на Стефан Димитров и Васил Найденов "По първи петли" беше нещо като химн на предаването."

Старата къща – хубави и не толкова моменти

"Хубавите моменти бяха повече, категорично. Да спомена колегите и приятелите – Антонина, която сега е на пулта, Елинка – музикален редактор, Ваня, Ирен, Светла, Михайлина, Стаматина, Лидия и Краси. Поканихме си и кавалери – Жоро Василски, Петьо Колев, Петьо Пунчев, който гастролираше от "Хоризонт", Кирчо Калев – най-често с китара. Утрото наистина много се оживи. Много силен екип работехме тогава – и то думата "екип" тогава още не беше поредното клише.  

За думите

"Важно е истинските журналисти да подбират думите и да бъдат точни и прецизни в словото, без това да нарушава и възможността за разговорност в ефира. 

Имало ли е през годините опити за цензура

"Факт е, че Националното радио е най-свободното. Но през годините е имало и опити за цензура. Аз съм свидетел на два такива опита и участник в протестите. Много внимавахме да не се превърнем в професионални стачници. Реагирахме само когато беше наистина страшно. Единият път беше по времето на Жан Виденов, когато имаше брутален опит за цензура. В деня, когато отнеха микрофоните на "Хоризонт", колегите дойдоха в нашето студио – ние им го отстъпихме и после ни уволниха. Вторият път беше в по-близко време – май пак бяхме същите, които протестирахме. Трябваше да пишем декларации, да обикаляме улиците... пък и кой ли не се опита да ни яхне протеста... Аз си пожелах "Let It Be" – не толкова заради протестите, колкото да ви пожелая дълги години тази песен да звучи в ефира, защото е много хубава песен, а не като сигнал, че нещо в Радиото не е наред."

Програма "Христо Ботев" 

"Мисля, че Програма "Христо Ботев" заслужава да бъде слушана. Тази програма е уникална и много силна. Винаги може още по-добре, но мисля, че програмата намери себе си и работят страхотни колеги, много компетентни и в образование, и в култура, музикалните редактори, музикалните журналисти... Искам да ги поздравя. Мисля, че програмата ни е прекрасна."

За Капсулата на времето

"Обичайте радиото и нашата програма "Христо Ботев"."

Чуйте повече в звуковия файл.