Класацията на Университета Станфорд, която проследява работата на над 160 хил. учени от целия свят, отличи сред първите 2% – 12 учени от Софийския университет, 25 от БАН и 13 от други висши училища в страната.
„Това, че 50 български учени намериха място в челото на класацията, а топ 2% е много тесен филтър, означава, че ние сме в отворена конкуренция с целия свят, с всички богати държави, казва проф. Николай Витанов, физик и зам.-ректор на Софийския университет по научната дейност.
Колкото от отличените учените са в България, толкова са и в чужбина, и това малко променя представата, че наука може да се прави само извън България. Повечето от оценените учени са изкарали сериозна специализация в чужбина, но са се върнали и са постигнали тези високи резултати тук.
Държави, които са с население като нас, но имат сериозно финансиране в наука – Финландия, Дания, Израел, Австрия – са много преди нас. Което ясно показва корелацията между инвестициите в науката и високите научни постижения.“
„В миналото имаше колеги, които бяха влезли, ако беше направена преди години, за съжаление, част от тях вече работят извън страната, или не се занимават с наука и вече не работят в тези области, коментира проф. Георги Вайсилов, преподавател във Факултета по химия и фармация и председател на фонда „Научни изследвания“.
Къде стои България сред глобалната научна общност и къде би могла да бъде – чуйте разговора с проф. Николай Витанов и проф. Георги Вайсилов.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg