Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За Кръстьо Пишурка и случайния миманс в историята

Паметник на Кръстьо Пишурка в Лом от 1933 г.
Снимка: Уикипедия

Защо не съм и аз поет, 
поет като Пишурката? 
Ех, че ода бих направил 
на баба си на хурката!

Така в „Защо не съм“ Ботев се измайтапи с Кръстьо Пишурка преди около век и половина и оттогава се подсмиваме и ние. А Кръстьо Пишурка е много достоен възрожденец и будител – прави първите стъпки в съвременния български театър, създава едно от първите читалища в страната в собствения си дом, с купени от него книги, може би е първият български режисьор, чел е произведенията на Петрарка, Байрон, Милтън, Волтер. Чел ги е през ония времена, когато чобанчетата на Захарий Стоянов са смятали за връхна точка на остроумието да се изтагарчат с по някоя гега зад врата...

И този „кротък човечец“ е попадал цели седем пъти в кауша поради неугодност пред турските власти, както и пред гръцките религиозни и светски авторитети.

За Пишурката и за несправедливото премълчаване на някои фигури в историята говорят професор Светлозар Игов и Петя Александрова, главният редактор на алманах „Огоста“ Мартен Калеев и професор Андрей Пантев.

Темата се разлива и развива и около историческата памет изобщо, става дума за провинциалния синдром и „комплекса Македонски“, както и за склонността на някои нации да търсят величие в миналото, когато са недоволни или притеснени от настоящето.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42