България е единствената страна, в която няма изградена система за спешна медицинска помощ по въздуха. Дори в Северна Македония има два медицински хеликоптера. Няма устойчив механизъм за реакция, не е ясно в кои случаи се праща въздушен медицински транспорт и в кои – не. Това поражда социално напрежение и скандали. Обикновено при спешни ситуации се използват военни машини или хеликоптери на Авиоотряд 28 след предварителна заявка до военния министър – субординацията е доста тромава. Проблемът с липсата на въздушна линейка в България е на дневен ред повече от година.
Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ е категорична, че за да тръгне една такава служба, са необходими промени в законодателството за изискванията към подобна служба.
Д-р Кателиева коментира в "Нашият ден":
"Смятам, че това е поредното говорене, а не изграждане на единна система. Необходим е спешен медицински транспорт, който цели свързване с време за реакция до минути. Няма да говорим за чудесата, които правят в авиомедицинската служба в Гръция, камо ли алпийските държави (Австрия, Германия, Швейцария). Ще дам за пример северната ни съседка Румъния – още 2014 г. в Румъния имаше 7 бази, които бяха направени така, че в рамките на 25 минути да стигат до точките, които облитат. Базата е структура към болница, в която заедно са обединени усилията на хора, които работят във външно министерство, военно министерство, министерството на извънредните ситуации и здравното министерство. Като работят обучени хора с медикоптери, а не просто адаптирани военни хеликоптери – а значително по-леки машини от военните хеликоптери, пригодени да кацат навсякъде, вътре има стандартизирана температура да работи в условията на въздушен медицински транспорт. Всяка една база извършва между 500 и 700 мисии на година. Това са спасени хора на магистрали, в отдалечени места, а не само в планината. Това са хора с инфаркти, с проблемни раждания... Румъния е вложила една сериозна сума за купуване на медикоптери, в обучение и подготовка на персонал. Всичко това е стиковано към спешния телефон 112. Т.е. като се обадите, координатор решава дали да ви консултира по телефона, дали да се прати сухопътна, или въздушна линейка."
Д-р Кателиева смята, че е необходимо няколко министерства да вложат ресурси в организиране на структура за въздушен медицински транспорт.
Чуйте повече в звуковия файл.
В началото на 2020 г. бяха събрани повече от 10 хиляди подписа в гражданска петиция с искане поетапно да бъдат купени 4 хеликоптера. Актуалната ситуация – България закупува 1 хеликоптер и ремонтира 4 "Кугър"-а. Това предвижда пътната карта за евакуация на пострадали по въздух, представена от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на премиера Бойко Борисов. Стойността на хеликоптера е близо 20 млн. лв. (19 999 990, 62 лв.). Средствата са отпуснати по управляваната от МРРБ ОП „Региони в растеж“.
Иван Кристоф, известен като Човекът-паяк, няколко пъти представя достойно България с иновативните си концепции за въздушни височинно-въжени операции в Канада и в Дубай. Редовно участва в тамошното „Хелишоу”, най-голямото изложение в Близкия изток за вертолетна техника. Той е единственият в света доброволец, който инициира серия от тренировки с частни хеликоптери. Според него Българската армия също има потенциала да създаде свое елитно аварийно-спасително звено за суперекстремално спасяване. Кристофф има добре развит план, който да представи на министъра на отбраната. Развил е концепцията за най-ефективния доброволчески екип от двама души, има нова концепция за бързо аварийно реагиране при височинно-въздушни въжени операции.
"Бях свидетел на процеса на канибализъм в авиацията – и административен, и конкурентен, и служебен, правителствен, авиомедицински. Ние сме единствената страна в света, която не е във война, но се самоунищожава."
Според Иван Кристофф "спасяване срещу заплащане – това не е спасяване".
Чуйте повече в звуковия файл.Село Черковица се намира в община Никопол и в него живеят около 350 човека. Селото е разположено на брега на река Дунав и поречието на река Осъм. На около 5 километра от Никопол и на около 50 от областния град Плевен. За произхода на името му има две кратки легенди: В миналото селото е било разположено близо до с. Жернов. Било построено във вид на..
Парламентарните репортери Кристияна Стефанова от телевизия "Евроком" и Лъчезар Лисицов от "Клуб Z" коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Ту-туу" журналистите в света на "Ту-туу" политиците. От кого е по-лесно да се възмутиш Кристияна Стефанова : "Според мен ние трябва да сме възмутени главно от себе си, всички парламентарни..
Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова , един от авторите на доклада. "За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме,..
За добрите практики в грижата за бездомните животни в "Нашият ден" разговаряме със Стефан Курдов , журналист, музикант и двигател на гражданската инициатива за създаване на зоополиция във Варна. Курдов заявява: "Водим разговори с ръководството на града. Идеята е да се създадат сертификати за доброволни структури за предпазване на животните от..
Между 18 и 22 февруари в Панаирното градче в Пловдив традиционно и отново съвкупно се проведоха международните изложенията Агра, Винария и Фуудтех, събирайки по този начин целия път от производството до преработването на земеделската продукция. Акцентите в изложението и деловата му програма тази година бяха прецизното земеделие и връзката между..
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно"...
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да..
За три дни от днес до 26 април за четвърти път ще се проведат "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Темата е "Археология на паметта". Автори..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg