Какво представлява и защо е създадена инициативата „Европейски университети“? В часа за образование в "Нашият ден" министърът на образованието Красимир Вълчев обяснява защо е важна инициативата "Европейски университети" – кои български университети ще се включат в нея и по какъв начин ще повиши конкурентоспособността на българските висши училища. На територията на ЕС има около 5000 висши учебни заведения. Само 280 от тях са участниците в тези консорциуми по тази инициатива. Пет български университета бяха одобрени като част от мрежите на „Европейски университети“. Това са: Софийски университет "Св. Кл. Охридски", Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Технически университет - София и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив.
"Факт е, че българските висши училища бяха активни, особено във второто кандидатстване в инициативата, която се финансира и по програма "Еразъм". След нашия призив тази активност намери своя резултат – 5 висши училища бяха одобрени като част от мрежите през 2020 г. Ние живеем в един по-отворен за пътуване, по-глобализиращ се свят. Всички потребяваме повече от най-известните марки търговски продукти. По същия начин и висшето образование е пазар, който се глобализира. По-голяма част от студентите искат да учат в най-големите, най-добрите като репутация училища. 90% от висшите училища по света са малки. Малки са и всички български висши училища на радара на международния пазар на висшето образование, който концентрира търсене в малко на брой висши училища – най-вече американски, британски, китайски. Големите висши училища мултиплицират от ефекта на мащаба и от репутацията, която изграждат в резултат от това, че са по-големи. Това създава проблеми за малките висши училища – дори и във френските и немските, с малки изключения.
Бъдещите европейски университети няма да бъдат университети, съставени от висши училища, които са в един кампус (както са американските), а университети, които са на мрежов подход – общи програми, общи дипломи, но разположени в различни страни. Един български студент ще може да учи едновременно и в Холандия, и в България, и в Полша, и в Испания по няколко месеца. Това се случва и в момента по "Еразъм". Европейските университетски мрежи са една по-висша форма на интеграция. Това ще направи европейските университети по-разпознаваеми, по-видими на картата, ще утвърди основополагащия европейски принцип на единство в многообразието, ще даде повече образователни възможности на всички европейски студенти. За българските висши училища тази инициатива е шанс да бъдат видими на пазара, да бъдат интегрирани в общото европейско образователно пространство, да привлекат повече студенти от Европа, пък и от съседни страни, нечленове на ЕС."
За завръщането на малките ученици в класните стаи и детските градини, за очакванията за начина, по който ще завърши тази различна учебна година
"Училищата ни са готови във всеки един момент да превключат както на обучение в електронна среда, така и на присъствено обучение. Вчера видях оптимизъм, надежда, че ситуацията ще бъде по-добра през тази година. Това рестартиране на учебната година съвпадна с началото на календарната година с надеждата, че тя ще бъде по-добра от миналата. Надяваме се, че всички ученици ще могат да се върнат по-скоро в реалните класни стаи. Имаме всички основания да вярваме, че ваксините ще ни помогнат. Науката е която ще ни избави от тази кризисна епидемична ситуация. Сега се връщат учениците от първи до четвърти клас. Имаме медицински изследвания, които показват, че малките деца са в по-малка степен заразители и преносители на вируса – вирусният товар, който излъчват, е по-малък. Това е медицинският аргумент. Образователният аргумент да върнем по-малките деца е, че при тях по-трудно се извършва обучението в електронна среда, не може без пряко взаимодействие с учителя, без родителя. Това, което казахме преди Коледа, остава в сила. Седмица за седмица ще се анализират данните, необходима ни е цяла работна седмица като тази, която започна, да видим среднодневно колко са заболелите, има ли тенденция към подобряване, какъв е ефектът на празниците, за да вземем решение за поетапно връщане на по-големите ученици. Това означава най-рано от 18 януари."
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg