Здравеопазването на фокус във и извън пандемията – в края на една наистина необикновена година – д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, прави своя анализ в "Нашият ден".
Управление на българското здравеопазване в условията на пандемия
"През 2020 година лъснаха онези проблеми в здравеопазването, които се натрупват в системата повече от 20 години. Най-големият проблем е тежкият дефицит на кадри и концентрацията в няколко града в страната. Това в момента поставя системата в невъзможност да се справя с елементарните предизвикателства. Системата е така структурирана, че се управлява всяко търговско дружество само за себе си. Една от основните причини за високата смъртност, която за България е пословична в последните месеци – освен демографските причини (по-възрастното население) – е неадекватното поведение на системата както в извънболничната помощ, така и в болничната помощ по отношение на коронавируса. Всяка страна в света обърна сериозно внимание върху здравната си система. Почти всички страни установиха, че здравната система може да функционира единствено и само като система от националната сигурност. У нас не чувам и не виждам сериозни анализи на така дълбоките проблеми в системата.
Експерти срещу политика
"За съжаление експертите не успяха ясно и категорично да заявят своята позиция. Аз самата се чувствам неловко на моменти, когато виждам угодническия тон на някои експерти по отношение на тона на политиците. Това е недопустимо, професията ни задължава да имаме своята позиция, тя да бъде аргументирана, и експертите да убеждават политиците, а не обратното."
Разделението в гилдията
"Разделението доведе до тотално объркване на обществото къде е истината. Подобно нещо се наблюдава в западните общества. Не е така в Азиатския регион – там има доверие и към експертното, и към политическото мнение, и виждаме, че резултатите са други. Внушението, което някои експерти правят, че всичко трябва да бъде оставено едва ли не на произвола на съдбата и колективният имунитет да бъде изграден по естествен начин, не е правилното решение, според мен."
Защитата на лекарите и медицинския персонал на първа линия
"В началото нямаше система и страна, които да са подготвени за тази ситуация, всички изживяха затруднения. Относно високата заболеваемост на медицинските специалисти за мен остава въпросът това е ли въпрос на дефицити, които ние не чуваме, относно защитните облекла, или на неспазване на мерките? Ние трябва да се преклоним пред голяма част от колегите – особено тези, които работят в провинцията, където една сестра обслужва 50-60 пациенти, където един лекар мигрира от едно в друго отделение, за да спасява човешки живот... Моите преклонения пред българските лекари! И ако не осъзнаем ситуацията, в която те са поставени да работят – е непростимо за нас като общество.
Бюджетът за здравеопазване
"За съжаление нямаме ясен анализ какво се случва с бюджета за здравеопазване. Имаме непрекъснато нарастване не само на обществените средства за здравеопазване, а и на личните разходи от джоба на болния човек – за да достигнем да сме единствената държава в Европа с 50% лични разходи на хората за здравеопазване. Този процент средно за Европа е около 15%. Ние не положихме никакви усилия да достигнем до обективни показатели какви са реалните разходи за здравеопазване. В същото време структурните промени в здравната система със свръхпазарния уклон доведоха до свръхконцентрация на абсолютно излишен брой болници в големите градове и съответно оголване на цялата периферия до ниво области. Не коментирам общинското здравеопазване, за селско здравеопазване въобще не можем да говорим...
Електронното здравеопазване
"Време за електронно здравеопазване имахме и преди епидемията. Но нищо не се случваше. А месеците от пролетта досега бяха пропилени, за да не се сетим, че електронното здравеопазване би подпомогнало здравната система и гражданите в ползването на здравни грижи в тези трудни условия."
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg