Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Приказки за вълшебства и кино с Мира Котева

Снимка: mirakotevaactor/Фейсбук страница

Казват, че вълшебните приказки отразяват ритуала на порастването, при който малките герои преминават през различни изпитания, за да влязат в света на възрастните и да придобият определени знания и умения. Пример за това е българската народна приказка „Тримата братя и златната ябълка“, записана и развита от сладкодумните Елин Пелин, Ран Босилек и Ангел Каралийчев. Вълшебствата в нея се помнят дълго, а децата научават, че с добро сърце, кураж и съобразителност човек може да се справи с всичко в живота.

Точно тази поучителна приказка разказа Мира Котева на децата, настанени в социални институции. От близо седмица тя им чете приказки онлайн. Прави го в подкрепа на кампанията „Стипендията“ на фондация „Подарете книга“, която събира средства за стимулиране и развитие на детското образование. И ще продължи да го прави още три седмици – всяка сряда, петък и неделя.

Приказките Мира подбира сама. Те са разнообразни и целят да представят богатството на литературата.

„Отдавна ми се искаше да направя нещо подобно, с което да помогна, и специално се насочих към приказките, тъй като аз съм голям почитател на приказки. Още от дете четях страшно много и сега като възрастна също продължавам да чета приказки. Според мен те са наистина едно вълшебно пространство, което ни завежда навсякъде в мечтите ни. Наистина мисля, че приказките са много важни за развитието на въображението на всеки един човек и заради това реших да се насоча към тях. Като идеята беше да са онлайн, за да могат да достигнат до колкото се може повече хора. И деца, и възрастни. И, разбира се, до децата, за които са направени, които са тези в социалните институции“, сподели във „Време и половина“ Мира Котева.

Мира Котева
Заради проекта „Приказки с Мира“, който тя създава, „Време и половина“ реши да разкаже самата приказка на актрисата, чиято история също крие вълшебства.

Мира е родена в Благоевград, където завършва Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Следва актьорско майсторство в Киноцентър „Ню Бояна“, а след това и „Театър и пърформанс“ в университета на Хъл в Северна Англия. Оттам поема към Лондони групата от артисти, наречена „Да направим сцена“, в която актьори, режисьори, сценаристи и оператори от цял свят създават къси експериментални филми. Точно там Мира Котева има близка среща с най-голямата си страст – киното. Там разбира и че единствено на снимачната площадка се чувства у дома.

Тя се снима в различни по жанр чуждестранни филми и реклами. Участва в театрални постановки и фестивали, пише дори статии за изкуство. През 2018 година печели наградата „Най-добра актриса“ на фестивала за късометражно кино „Virgin Spring“ в Колката, Индия за ролята си в трилъра „Имало едно време на Хелоуин“. Същата роля – на жена, жертва на домашно насилие – тази година ѝ донесе и номинация за „Най-добра изгряваща звезда“ на фестивала за късометражно кино „Seoul Webfest“ в Южна Корея. 2020 е годината, в която Мира засне и първия си късометражен филм по собствен сценарий – „Крачка назад“. Филмът, който е в етап на постпродукция и е дело на не едно въображение, е вдъхновен от реалността, която заобикаля актрисата, и най-вече от нейните търсения. Те са насочени към щастието, за което всеки мечтае.

„Мисля, че щастието постоянно е с нас и всъщност може би и покрай приказките това си мислех, че то не се намира, а то съществува и просто трябва да му се радваме, да го оценяваме на момента. Тоест, ако живеем в момента, значи щастието трябва да е тук. А когато търсим, може би е трудно да го открием. Но според мен човек, за да може да се развива, винаги трябва да търси и да продължава да търси и себе си, и път към мечтите си“, добави още актрисата.

Мира Котева продължава по пътя на личностно усъвършенстване. Затова смята следващите ѝ проекти да засягат темите за себеразвитието и времеусещането.

Във „Време и половина“ тя разказа и още, но за да чуете какво точно – пуснете звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ан Апълбаум

Ан Апълбаум за автокрацията в света днес

Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...

публикувано на 19.04.25 в 09:45

Следата Шекспир – образование и бъдеще

За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..

публикувано на 19.04.25 в 08:55

Георги Заркин – писателят и журналист, който не преклони глава

85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..

публикувано на 18.04.25 в 16:27
Марио Варгас Льоса

Преводачката Емилия Юлзари за Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...

публикувано на 18.04.25 в 15:09

Българска следа в латвийския сериал "Съветски дънки"

Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..

публикувано на 18.04.25 в 13:05