Каква е българската комуникационна среда през изтеклите месеци и в контекста на пандемия, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ политологът Христо Панчугов.
„Според мен има два основни проблема с комуникационната среда в България днес. Първият е, че институциите в България отдавна вече не са достоверен източник на информация за българските граждани. Тоест, нивата на доверие към българските институции са толкова ниски, че в общи линии, всичко, което излиза от тях като информация и комуникация, се приема със съмнение от българското общество. Тази ситуация на инфодемия, прави комуникацията от страна на правителството изключително сложна. Необходим е изключително целеви подход, за да може тази комуникация да бъде смислена. В рамките на тази криза ние видяхме допълнителни обстоятелства, които влошаваха доверието към институциите – заповеди, които бяха спускани и после отменяни, или пък заповеди, които бяха неясни и подлежащи на тълкуване, което по отношение управлението на една криза никога няма положителен ефект. По този начин кризата на доверие се задълбочи още повече.
Но вторият истински проблем е липсата на каквато и да било комуникационна стратегия от страна на правителството. В ситуация на криза лидерството и посоката на поведение са изключително важни. А ние видяхме колебливо лидерство и колеблива комуникационна стратегия от страна управляващите. Както и много често самите лидери не спазваха предписанията, дадени от самите тях, което още повече намали доверието.“
Премиерът и лидерството от джипа
„Лидерството в голяма степен е задаването на визия как да се разреши кризисната ситуация, лидерството е свързано и с така наречения "интегритет" и последователност в действията. А какво се случи при нас – когато дойде втората вълна през есента, не стига, че здравната ни система не беше подготвена, но и имаме един лидер, който говори тъкмо обратното на това, което казваше в началото на годината, и на фона на съвсем различни обстоятелства. Също така голяма част от лидерството е не да правиш каквото хората искат, а да слеваш посоката, която си задал. И това не се отнася само за кризата с коронавируса. Ние видяхме в България повече от 90 дни протести. В рамките на тези протести българският премиер не говореше с българското общество, а на джипката си, возейки се из България. Сега продължава същото. Той не присъства в управлението на тази криза, а е част от пейзажа. Той е част от някаква паралелна реалност. Защото него го няма, когато България е на първо място в Европа по смъртност и хора умират по стълбите на болниците. Докато това се случва, той упорито показва магистрала на шефа на „Пирогов“. Това е откровена шизофрения. Магистралата и джипът не са средата, в която той е премиер на тази държава, това е неговата паралелна реалност.
Това поведение само отлага неизбежното. Българското правителство не е способно да убеди обществото да спазва решенията му заради кризата на легитимността, в която изпадна. Управлението на парче, отсъствието на публични дебат, това е опит да се отложи колапсът на това управление и ни казва, че то не знае какво прави. Алегорията за това управление според мен е с шофьор, който изпада в критична ситуация и вместо да спре, си затваря очите и натиска газта.“
Можете да чуете цялото интервю в звуковия файл.
Който и да попитате първото нещо, с което ще свърже еврейския народ, най-вероятно е геноцида на който са били подложени от германците през Втората световна война. Музей за история на полските евреи "Полин" в Полша, обаче изненадва и се концентрира върху историята преди това. Младите момичета Елжбета Граб и Катажина Янковска, които развеждат..
Преди няколко дни световният шампион във Формула 1 Люис Хамилтън разкри, че през по-голямата част от живота си се е борил с проблеми с психичното си здраве поради тормоз в училище и напрежението от състезанията. Оказва се, че Хамилтън започва да страда от депресия още в тийнейджърските си години, а освен това е бил обект на расизъм като дете...
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" се разглежда темата за жените, избягали от домашно насилие, и предизвикателствата, с които се сблъскват след това. Въпросът е дали този акт на бягство е краят на мъките им, или началото на нови изпитания. Как тези жени изграждат нов живот от руините и на кого могат да разчитат? Нора..
Анджелина Соренсен, наричана Геди, от 50 години живее в Сан Франциско, САЩ. Работила е като строителен инженер и клиничен психолог. Автор е на сатирични спектакли и на книгата "Връзки и развръзки", която е сборник от 22 кратки хумористични разкази за трагикомични случки, желания и връзки в живота на хората, гарнирани с неочаквани развръзки. Повечето от..
Какво е "геймификация в образованието", как подобрява учебния процес и стимулира креативността на учениците – за това е разговорът в "Нашият ден" с Хелиана Велинова , която е в основата на предстоящия форум "Game Dev Day – експо и конференция". Форумът се организира за втора поредна година от Sofia Game Night и сдружение "Възможности без..
Ако напишете името на оманската провинция Салала в Гугъл, ще се появят повече снимки на водопади, ручеи и тучни поляни, отколкото на плажове или на..
Голямата изненада при обявяването на новия сезон на Кралския театър "Ла Моне" през април бе новината, че последните две творби от тетралогията "Пръстенът..
В рубриката "Културен отпечатък" на предаването Terra Култура ви представяме един от емблематичните музеи на България – Музеят на родопския карст в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg