Каква е българската комуникационна среда през изтеклите месеци и в контекста на пандемия, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ политологът Христо Панчугов.
„Според мен има два основни проблема с комуникационната среда в България днес. Първият е, че институциите в България отдавна вече не са достоверен източник на информация за българските граждани. Тоест, нивата на доверие към българските институции са толкова ниски, че в общи линии, всичко, което излиза от тях като информация и комуникация, се приема със съмнение от българското общество. Тази ситуация на инфодемия, прави комуникацията от страна на правителството изключително сложна. Необходим е изключително целеви подход, за да може тази комуникация да бъде смислена. В рамките на тази криза ние видяхме допълнителни обстоятелства, които влошаваха доверието към институциите – заповеди, които бяха спускани и после отменяни, или пък заповеди, които бяха неясни и подлежащи на тълкуване, което по отношение управлението на една криза никога няма положителен ефект. По този начин кризата на доверие се задълбочи още повече.
Но вторият истински проблем е липсата на каквато и да било комуникационна стратегия от страна на правителството. В ситуация на криза лидерството и посоката на поведение са изключително важни. А ние видяхме колебливо лидерство и колеблива комуникационна стратегия от страна управляващите. Както и много често самите лидери не спазваха предписанията, дадени от самите тях, което още повече намали доверието.“
Премиерът и лидерството от джипа
„Лидерството в голяма степен е задаването на визия как да се разреши кризисната ситуация, лидерството е свързано и с така наречения "интегритет" и последователност в действията. А какво се случи при нас – когато дойде втората вълна през есента, не стига, че здравната ни система не беше подготвена, но и имаме един лидер, който говори тъкмо обратното на това, което казваше в началото на годината, и на фона на съвсем различни обстоятелства. Също така голяма част от лидерството е не да правиш каквото хората искат, а да слеваш посоката, която си задал. И това не се отнася само за кризата с коронавируса. Ние видяхме в България повече от 90 дни протести. В рамките на тези протести българският премиер не говореше с българското общество, а на джипката си, возейки се из България. Сега продължава същото. Той не присъства в управлението на тази криза, а е част от пейзажа. Той е част от някаква паралелна реалност. Защото него го няма, когато България е на първо място в Европа по смъртност и хора умират по стълбите на болниците. Докато това се случва, той упорито показва магистрала на шефа на „Пирогов“. Това е откровена шизофрения. Магистралата и джипът не са средата, в която той е премиер на тази държава, това е неговата паралелна реалност.
Това поведение само отлага неизбежното. Българското правителство не е способно да убеди обществото да спазва решенията му заради кризата на легитимността, в която изпадна. Управлението на парче, отсъствието на публични дебат, това е опит да се отложи колапсът на това управление и ни казва, че то не знае какво прави. Алегорията за това управление според мен е с шофьор, който изпада в критична ситуация и вместо да спре, си затваря очите и натиска газта.“
Можете да чуете цялото интервю в звуковия файл.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg