В деня, в който преди пет десетилетия си отива поетът Владимир Башев – "Нашият ден" припомня неговите стихове, статии и есета в едно интервю с уредника на Литературния кабинет "Владимир Башев" д-р Мариана Кирова.
Спомен за един поет, който завинаги остана на 32 години, но някои негови стихосбирки като "Тревожни антени" например, днес звучат доста актуално...
"Активният период на Владимир Башев е 1957-1967. Той оставя 7 стихосбирки. Първата е "Тревожни антени". Последната е "Ателие". Тя излиза един месец след смъртта на поета. Башев като че ли е имал усещане за своята смърт – последните му стихотворения са за сбогуване. Но това не е толкова странно, защото поетите са интуитивни. По-интересното е, че Башев е усетил какво ще се случи в едни по-нататъшни времена."
Мариана Кирилова подчерта, ча наградата "Владимир Башев" е най-трайната литературна награда у нас (връчва се от 52 години).
"Владимир Дамянов Башев е роден в София на 28 юли 1935. Завършва гимназия в родния си град (1953) и българска филология в Софийския университет (1958). Редактор (1957–1958), заместник-главен редактор (1963) на в. „Народна младеж“, главен редактор (1963) на в. „Пулс“. Литературен сътрудник (1957–1963) на в. „Работническо дело“, завеждащ отдел и заместник-главен редактор (1964–1967) на в. „Литературен фронт“. За първи път публикува стихотворение през 1950 г. във в. „Самоковска трибуна“. Един от най-изявените поети на 60-те години, автор на множество литературнокритически и публицистични статии по обществено-политически въпроси в периодичния печат.
Задължителните клишета в първата му стихосбирка „Тревожни антeни“ (1957) се смекчават от подчертана лична ангажираност, от ефектни реторични жестове, от едно все още наивно обговорено, но ясно заявено самоидентифициране на лирическия аз. Стихът „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ се приема като мото на публичните граждански позиции и изяви на поетите от 60-те години, институционализирали се в литературата като Априлско поколение. Стихосбирките „Преодоляване на гравитацията“ (1960); „Нецелунати момичета“ (1963); „Магазин за часовници“ (1964); „Възраст“ (1966), се превръщат в социални, но и много лични биографеми на времето, в които поетът е интелектуално по-вглъбен, изправен пред по-сложни екзистенциални въпроси. Башев продуктивно експериментира и в областта на поетиката – от класическата римувана строфа, през ритмиката и графичната структура на свободния стих до усложнената поетична фраза на последните му творби. В тях той играе не толкова с формата, с ефектните образи и предизвикателните асоциации, а залага на сложна хармония между ритъм и смисъл във всеки стих.
Владимир Башев е автор на либрета на оперите „Антигона 43“ (1963), музика Любомир Пипков и „Мост“ (1965), музика Александър Райчев; на текста на ораторията „Ода на нашето време“ (1959) от Л. Пипков. Много от неговите стихове са популярни като текстове на естрадни песни.
Башев развива изключително активна преводаческа дейност. Превежда „Избрани стихотворения“ (1965) от Е. Евтушенко; „Стихове и поеми“ (1966) от А. Вознесенски. Публикува свои преводи на произведения от М. Луконин, Е. Винокуров, М. Светлов, С. Орлов, Вл. Соколов, В. Фьодоров, Л. Мартинов, В. Михалик, О. Микулашек, А. Захарополус, Я. Рицос, С. Рацинос, Рита Буми Папа, А. Ефталоитис, К. Паламас, М. Сантурис, К. Кованис, М. Мартинатис и др. На руски език излизат негови избрани стихотворения „Лирика“ (1978). Негови творби са преведени на англ., араб., гр., ит., пол., рум., рус., унг. и др. ез. Носител (посмъртно) на Димитровска награда (1969). Умира на 19 ноември 1967 г." – Диана Ралева, Речник на българската литература след Освобождението.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg