„Убийствен пъзел“, „Къщата на восъка“, „Предизвестена смърт“, „Последен изход“, „Писък“ и… спираме дотук, защото изреждането на хорър филми може да се превърне в списък без край. Общото между всички тях не е тази констатация обаче, а страхът, който насаждат у човека. Ужасът от неизвестното, от нечовешкото, но и от всяка човешка фобия, дори от най-абсурдната. И най-вече – ужасът да се изправиш срещу личните си страхове. В това, разбира се, има и тръпка. Да усетиш прилива на покачващия се в теб адреналин, да се сблъскаш с непознатото и да го победиш, да надвиеш страха и да останеш жив.
На тази тръпка разчита и първата къща на ужасите у нас. Тя ще отвори врати на фаталния петък 13-и, за да потопи в мистерията на софийските подземни тунели онези, в чиято личностна битка ще надделее не страхът, а любопитството.
Под столичните улици се простират 240-километрови тъмни подземия. Бомбоубежища, бункери, тунели, използавани за логистика, складове и секретни лаборатории крият местириите на София. Общината поддържа някои от тях, но повечето са изоставени или затрупани и за тях от години всички предпочитата да мълчат. Докато не настъпва ден, в който едно от тези подземия припомня за съществуването си.
Неотдавна в стар военен блок в центъра на София, под чиито основи легендата гласи, че се крие лаборатория за биологични опити с хора от зората на социализма, се случва нещо страховито. При профилактика на водопроводната инсталация са открити странни артефакти и зазидана вентилационна шахта. Скоро след това млад човек, живеещ в същия блок, изчезва безследно. Намерен е единствено странен отвор на мястото на зида.
Истина ли е това? И ако е – какво точно се е случило?
Създателите на единствената до този момент къща на ужасите в България – „Horror House“ може да не са първите, които са задали тези въпроси, но със сигурност са първите, които ги превръщат в отправна точка на новото приключение, в което всеки може да се впусне. То разказва за онзи друг, непознат живот, който се крие дълбоко в катакомбите на София.
Подготовката за къщата започва преди повече от 3 години. Днес тя вече е факт, а с нея и историите на софиските подземини тунели. За тях говори и Чавдар Тодоров – един от създателите на „Horror House Bulgaria“.
Пуснете си звуковия файл, за да чуете разказа му.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg