„Европейският Левиатан“ и наследството на следвоенната медицина

"Болестите, са онова, които границите и националните държави не са могли да спрат. “Нито Желязната завеса, нито националните граници са могли да спрат разпространението на епидемиите. Необходими са били обединени усилия за тяхното овладяване“, разказва българският учен доц. д-р Анелия Касабова. 

Не се случва често български учен, още повече с хуманитарна експертиза, да гостува в "Главен герой", но доц. д-р- Касабова е и първият български учен, включен в толкова мащабен проект.

„Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо" е цялото име на проекта, чиято цел е да разкаже историята на следвоенна Европа по начин, който друг не е правил – погледната през борбата с болестите и медицинските практики в страните от Източна Европа. Проектът е одобрен за финансиране от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) за 2019 г. в категория „Синергия“ за малки екипи от висококвалифицирани изследователи. Български учен за първи път печели признание в тази категория.

Защото чрез борбата с болестите и епидемиите се стига до идеята за общо благо.

"Един такъв проект, обърнат към историята, може да ни помогне да изчистим взаимното недоверие, натрупано през годините, казва д-р Касабова.

Едва ли ще има някаква генерална смяна на мисленето, но има шанс да преодолеем преградите, които сме издигнали в познанието си един за друг.

Проектът се надява да има достъп до архивите на фармацевтични компании, до медицински протоколи – идеята е да се стигне до равностоен обмен, който да начертае нови перспективи. Учените ще имат достъп до архиви и информация, която досега не е можела да се споделя и да събира данни от толкова различни източници.

Нашият акцент е върху трансфера на знания, хора и технологии. Такъв обмен безспорно е имало. Има нови изследвания, посветени на конкретни теми – например борбата с полиомиелита."

Защо Левиатан?

"Томас Хобс използва библейския образ Левиатан символично, за да опише необходимостта от и силата на националната държава да овладее природните инстинкти у човека, хаоса и войната на всички срещу всички. Държавата е тази, която може да осигури оцеляването на хората и по-добър живот. Историографията започва като изследвания на държавата, (ре-)конструиране на национални идентичности“, разказва доц. Касабова.

По думите ѝ следвоенна Европа е разсечена от политически разделителни линии и идеологическо конфронтиране. “С метафората обозначаваме свързващата, обединяваща сила. Левиатан, но наддържавен, наднационален“, допълва тя.