Ще се преборят ли учените за правото ни да се гордеем с делото на светите братя Кирил и Методий

Безцеремонна намеса на политиката в област, в която единствено науката може да се произнесе, и по тема, изключително чувствителна за обществото ни – каква е нашата писменост – българска или славянска и оттам – как да се нарича празникът 24 май. Така може да се определи внесената от групата на „Обединени патриоти“ и подкрепена на първо четене от депутатите на ГЕРБ промяна в Кодекса на труда, според която 24 май ще се отбелязва като „Ден на българската писменост, просвета и култура“, а не, както досега, като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“. Промяната беше приета въпреки официалните становища на два института на БАН – Кирило-методиевския научен център и Инситута за български език  – против нея. Едва след като тя „мина“ на първо четене, спешно се свикаха учени за обществено обсъждане.

В предаването „За думите“ продължаваме да ви запознаваме с аргументите на научната общност. Проф. Анна-Мария Тотоманова, известна специалистка по история на българския език и една от основателките на Катедрата по кирило-методиевистика на СУ, е сред учените, включени в обсъждането. Освен ясната и категорична позиция за същността и характера на нашата писменост, книжовен език и мястото на България в европейската култура на проф. Тотоманова, в записа ще чуете и отговорите ѝ на въпроса защо сега и защо по този начин политиката посяга към толкова дълбока и чувствителна за нас тема и дали този път научната общност ще устои на попълзновението.